Дейвид излезе бързо от колата и се втурна вътре. Спря пред бюрото на Одри.
— Къде е Спенсър?
— Господин Делгадо, не заслужава ли госпожа Хънтингтън малко уединение? Един от кучетата пазачи е подире й — каза Одри и се намръщи. — Случило ли се е нещо? Вероятно ще мога да я намеря, ако ми обясниш за какво става дума.
Слай стоеше на прага на кабинета си. Беше чул целия разговор и не му трябваха обяснения.
— Прибра се вкъщи да се срещне с агентката. Наложи се да промени някои от финансовите си планове.
— Благодаря — отговори Дейвид и тръгна към вратата.
— Дейвид! Случило ли се е нещо? — попита угрижено Слай.
— Не — усмихна се Дейвид. — Само мисля да поема дежурството и да дам малко почивка на Джими.
Появи се Джаред.
— Случило ли се е нещо, Дейвид? — попита и той.
— Не — отговори спокойно Дейвид, усмихна се и махна с ръка за довиждане.
С всяка крачка ускоряваше ход. Не вярваше в предчувствия, а в инстинкта си. А точно сега той го караше да бърза. По целия път до къщата на Спенсър руга уличното движение.
Стигна и сърцето му започна да бие оглушително, а дланите му се изпотиха. Завъртя волана, спирачките изскърцаха пред къщата и извади пистолета си.
Деветнадесета глава
Не й се стоеше в кабинета. Особено след изповедта на Джаред. Мислеше само за папките на Дани у дома.
Според Дейвид книжата бяха важни, но не ги бе взел всичките. Може да й хрумне нещо, ако прегледа останалите.
Обади се на Слай и Одри, сетне излезе на паркинга, където я чакаше Джими.
— Здрасти, Джими. Прибираме се у дома.
— Добре.
— Не ти ли е скучно да ме охраняваш по цял ден?
— Не — ухили се той. — Имал съм много по-тежки случаи.
— Така ли?
— Налагало се е да следя някои наистина грозни жени.
— Аха — отговори Спенсър.
— Само се пошегувах — побърза да я увери Джими.
— Добре тогава. Да тръгваме.
Спенсър се включи в уличното движение. Пред нея имаше училищен автобус и трябваше да кара бавно. Зад нея се появи още един. Джими остана някъде назад.
Най-сетне успя да свие в тихата уличка за дома си. Зави по алеята в двора и се намръщи, като не видя Джими. В този момент отзад се появи черен мерцедес последен модел и прегради пътя.
Спенсър се огледа. Кварталът беше притихнал. Нямаше деца да играят навън. Съседите й бяха още на работа.
Впери поглед в мерцедеса, сетне започна да отстъпва към къщата. Ключовете бяха в ръцете й, но нямаше да успее да стигне до вратата, да се прибере и да я заключи навреме.
От колата слязоха двама мъже и тръгнаха бързо към нея. Спенсър започна да вика, после се обърна и хукна да бяга.
Мъжете я хванаха за ръцете. Съпротивляваше се, но те я обърнаха и тя се озова пред трети мъж — слаб, добре облечен. Изглеждаше порядъчен, но в него имаше нещо мазно.
— Не се страхувайте. Дойдох само да поговорим, госпожо Хънтингтън — каза той. — Аз съм Рикардо Гарсия и знам, че сте чувала за мен. Сега ще влезете в колата.
— Не! — извика Спенсър. Тресеше се като трепетлика на вятъра и коленете й започнаха да се огъват. Но не можеше да направи нищо. Ако възнамеряваше да я убие, щеше да го направи, без да му мигне окото.
— Госпожо Хънтингтън, искам само да разговаряме. Искам да ви помогна, а след това да ме оставят на мира да си гледам работата.
— Работата ти е да убиваш.
— Понякога хората трябва да умрат — каза със съжаление той. — Но не и вашият съпруг.
— Къде е Джими? — попита тя.
— Младият мъж, който ви охранява ли? Малка неприятност с колата.
Тя преглътна с усилие и в очите й започнаха да парят сълзи.
— Ако си му направил нещо…
— Малка злополука, госпожо Хънтингтън. Воланът му блокира. Колата му само излезе от шосето. Няма му нищо. Ето, доверих ви се. Сега ще дойдете ли с мен? Моля.
— Няма да… — започна тя, но млъкна, когато Гарсия се приближи до нея.
— Казах „моля“ — добави тихо той. Внезапно извади голям револвер и го насочи към слепоочието й, като направи знак на хората си да се дръпнат встрани. — Идвате с мен!
Другите двама отидоха бързо до колата, единият отвори предната врата, а другият — задната. Гарсия я буташе към тях.
Точно когато щяха да я вкарат в колата, Спенсър чу изсвирване на гуми. Колата на Дейвид зави по алеята пред дома й и той изскочи от нея, като насочи пистолета си към Рики Гарсия.
— Пусни я! — изкрещя той.
Гарсия се спря и каза съвсем тихо нещо на испански. Двамата мъже насочиха пистолетите си към Дейвид.
— Ще те убия, Делгадо — каза също толкова тихо Рики Гарсия на английски. — Алфонсо ще прати куршум в главата ти. Луис ще изтръгне сърцето ти. Махай се от пътя ми.