— Пусни я! — повтори разярен Дейвид.
— Ще умреш!
— Да, но и ти няма да останеш жив. Познаваш ме добре. Ще натисна спусъка, докато твоите тъпанари още се канят. Ще те уцеля право между очите и прекрасно знаеш, че ще го направя.
— И все пак ще умреш.
— Изобщо не ми пука! Пусни я! Веднага!
Спенсър не смееше да си поеме дъх. Рики я притискаше към себе си, опрял пистолета в слепоочието й.
Изведнъж Гарсия я пусна и я блъсна към Дейвид. Спенсър трепереше толкова силно, че едва пристъпяше, но събра сили, защото знаеше, че не бива да се бави. Дейвид я прикри с тялото си, като продължаваше да държи Рики на прицел.
— Ако имаш да казваш нещо, Гарсия, кажи го сега! — настоя той.
— Добре, ще ти кажа, каквото знам — процеди през зъби Гарсия, после се усмихна и погледна Спенсър. — Не съм убил съпруга ви, госпожо. Но животът ми се превърна в истински ад, откакто той умря! Особена, след като вие се върнахте в града. Да, следях ви. Внимателно. Съпругът ви беше умно ченге. Искате да знаете кой е убил Дани ли? Потърсете убиеца сред своите. — Рики се обърна и се качи в колата си. Другите двама държаха Дейвид на прицел, докато се вмъкваха в черния мерцедес. Двигателят на колата изрева и мерцедесът се стрелна по шосето.
— Добре ли си? — попита Дейвид с дрезгав глас.
Спенсър кимна. Господи, всеки път й се притичваше на помощ.
— Аз съм добре, но Джими… — добави задъхана тя. — Гарсия каза, че е жив, но…
— Да влезем вътре — предложи Дейвид.
Спенсър се опита да отключи, но ръцете й трепереха. Дейвид посегна да вземе ключовете от нея, но тя успя да отвори и влязоха.
Той взе телефона.
— На кого се…
— На Джими, в колата! Никой не отговаря. По дяволите!
В този миг на вратата се потропа. Спенсър отвори и видя Джими — задъхан, с рана на бузата и струйки пот по лицето.
— Тичах — каза той. — О, Господи, да знаеш само как тичах…
— Всичко е наред — успокои го Дейвид.
— Как се сети да дойдеш? — попита Джими, вперил недоверчиво очи в Дейвид. — Не можах да ти се обадя. Телефонът е разбит. Ако имаше някой с мен…
— Ще се обадя в полицията — рече Спенсър. — Те ще намерят Гарсия.
— Рики Гарсия ли беше? — попита още задъхан Джими.
— Всичко е наред! — успокои го Спенсър. — Направил си възможното.
— Не беше достатъчно.
— Джими — промълви тя. — Ще извикам ченгетата.
— Аз ще се погрижа за това — намеси се Дейвид и взе слушалката от ръката й. — Вече са свикнали е обажданията ми.
По-късно Дейвид отново започна да преглежда папките и Спенсър направи същото. Почти не разговаряха.
Джими отиде с ченгетата да изтеглят колата му и да даде показания. Дейвид им бе съобщил за случката с Рики Гарсия. Попаднал бе на Джери Фрайд. Гласът му прозвуча уморено и тъжно.
— Мога да го арестувам за нападение, но той има добри адвокати. Няма да мога да го държа дълго.
— Знам. Само направи, каквото можеш.
— Още съм в отдел „Убийства“. Този случай не е за мен.
— Но това е убийство! Става дума за смъртта на Даниел Хънтингтън.
— Според закона, Делгадо, това се води нападение.
— Както и опит за отвличане — озъби му се Дейвид. — Фрайд, постарай се. Само не забравяй, че тогава убиха партньора ти.
Свечеряваше се и Спенсър и Дейвид бяха сами. Спенсър се схвана да седи на пода, но това беше най-добрият начин да разстеле книжата пред себе си.
— Какво е това? — попита ненадейно Дейвид.
— Кое?
— Тук върху тази изрезка на рецензия за някакво благотворително балетно представление пише нещо. Присъствала е Вики Виши. Не мога да го разчета, а до него е написан номера на телефонната централа на „Монтгомъри Ентърпрайзис“.
Спенсър стана и впери поглед в изрезката, заинтригувана и изпълнена с надежда. После въздъхна разочаровано.
— Пише само „Одри“. Секретарката ми. Сигурно ми се е обаждал. Това е служебният ми телефон и чрез Одри се свързват с мен.
— Аха. — Дейвид остави изрезката и се протегна. Сетне се наведе напред и разтърка очи.
— Дейвид… Бях ужасена, когато Рики Гарсия днес опря пистолета в главата ми. Но нещо повече — никога не съм се чувствала толкова безпомощна.
— Спенсър, кълна се, че повече няма да те оставя сама нито за миг.
— Никой не може да обещае такова нещо. Няма да е честно. Аз… Искам да ме научиш да стрелям.
— Спенсър, ти никога не си държала пистолет в живота си. Опасно е, ако не знаеш…
— Точно затова. Искам да се науча, Дейвид, необходимо ми е, моля те.
Той стана. И без това доникъде не стигна с папките.