— Добре. Да вървим. Имаш ли оръжие?
— Пистолетът на Дани. Трябваше да го върна, но напуснах града…
— Вземи го.
Мислеше да я заведе на полицейското стрелбище. Може би щеше да успее да я вмъкне. После промени решението си и я заведе в един клуб.
Справяше се добре. Но това, което правеха, хич не му харесваше.
— Детето може да се роди с увреден слух — пошегува се той, докато се опитваше да я разубеди.
Спенсър обаче продължи да се прицелва и да стреля.
— Но поне ще има възможността да се роди.
— Рики Гарсия каза да огледаш внимателно хората около теб — изведнъж се сети Дейвид. — Кой от тях може да има нещо общо с убийството на Дани?
Този път Спенсър не улучи и поклати глава.
— Рики Гарсия е убиец и крадец. Защо да му вярвам?
— Не знам. Тогава защо му повярва? Не съм! — възпротиви се тя.
Дейвид взе пистолета от ръката й, провери дали е пуснат предпазителят и я поведе навън. Придружи я до тях и заключи вратата.
— Може би тази седмица не трябва да ходиш на работа.
— Не мога да отсъствам цяла седмица. Имам срещи. Слай се нуждае от мен.
— На него му трябваш жива и здрава.
— Но ако престана да издавам признаци на живот, убиецът на Дани ще е постигнал своето.
Той не отговори. Въздъхна дълбоко и тръгна към дивана.
Спенсър го последва.
— Има спалня за гости — рече тихо тя.
— Тук ми харесва. Лека нощ — повтори решително той.
Седмицата беше дълга и досадна. Спенсър настоя да ходи на работа и Дейвид я следваше навсякъде. В сряда я съпроводи до Южния плаж, стоя и слуша, докато тя обясняваше на група господа с костюми, кое може и кое не може да бъде запазено в хотела им и колко ще струва. Отначало изглеждаха мрачни, но тя им каза, че плочките в коридора са донесени от испански замък и са на стойност почти колкото целия хотел.
Слай мълча, докато Спенсър говореше. Сетне се облегна на стената до Дейвид.
— Заслужаваш си цената в злато — каза му Слай. — Бих искал да ми позволиш да ти платя. Отнемам ти толкова много време.
— Дани беше най-добрият ми приятел — отвърна му Дейвид.
— А Спенсър?
— И тя ми е приятелка.
Слай изсумтя и се изправи, като видя, че мъжете си тръгват.
— Ожени се за нея.
— Не мога. Не още.
— Защо?
— Защото тя няма да ме вземе.
— Накарай я. Направи я поне щастлива, ако нищо друго не излезе!
Дейвид се ухили.
— И това ще стане. Нека първо намеря убиеца. Дани всъщност още не е погребан. За никого от нас.
Всички обядваха в едно кафене на плажа и наблюдаваха кънкьорите, мускулестите безделници, полуголите красавици и възрастните граждани, които се наслаждаваха на слънцето. Слай гледаше мълчаливо Спенсър като ястреб. Дейвид реши да се обади на Опенхайм.
— Е, арестувахме Рики, но не за дълго.
— Така и предполагах. Какво става с ексхумацията на Вики Виши?
— Действам по въпроса. Ще ти се обадя.
— Благодаря.
Върна се на масата. Беше късно, когато си тръгнаха. Пътуваха мълчаливо.
— Братовчед ти върна ли всичките пари? — попита изведнъж Слай.
— Той, хм…
— Върна ли ги или не? — повтори нетърпеливо Слай.
— Да. Откъде знаеш?
— Какво? — заинтересува се Дейвид.
— Ами Джаред е взел малък заем — обясни му спокойно Слай. — Сигурно е мислел, че аз не знам. Двамата със Спенсър трябва да уредят този въпрос.
— Уреден е! — каза решително Спенсър и се обърна намръщена. — Слай, нали няма да го уволниш?
— Щях да го направя, ако не си беше признал. Напук на майка ти, баща ти и цялото проклето семейство! Само че си призна. Позволявам на хората само една грешка. Винаги е ставало, каквото кажа. Една грешка и възможност да я поправят.
— Поправена е — каза неспокойно Спенсър, като срещна очите на Дейвид в огледалото. Бяха тъмносини, присвити. Гневни.
А онази проклета вена пак пулсираше.
Първо закараха Слай. После Дейвид я заведе до дома й и влезе вътре — зловещо мълчалив. Сетне избухна:
— По дяволите, колко пъти трябва да ти казвам? Не мога да успея, ако криеш всичко от мен. Защо не ми каза за Джаред?
— Нямаше нищо за казване — отговори тя и отиде в кухнята.
— Както и за Уили! — озъби се той.
— Уили?
— Да. Попаднала си случайно на гробището, а? Свързала си се с информатор, който може да ти навлече истински неприятности и едва не причини смъртта ти. И пак не ми каза…
— Не си ме питал за Уили!
— Нали те питах кой е източникът на информацията ти? — Той замълча, после отсече: — Искам да знам какво е направил Джаред.
— Взел е назаем пари.
— Много ли?
— Да.
— Без да пита?
— Но той ги върна. Не е убил Дани! Те бяха приятели. Роднини. Децата на Джаред го наричаха чичо Дани!