— Ще се видим по-късно. Обещавам да дойда, преди празненството да е свършило.
Той затвори и погледна папките. Отново вдигна слушалката.
— Рива, необходими са ми някои сведения. Всичко, което можеш да намериш. Трябват ми една рождена дата и място.
— За кого?
Дейвид й каза замислено името.
Джон се зарадва, като видя Спенсър и веднага я дръпна настрана.
— Спенсър — прошепна той. — Мила, толкова сме ти благодарни…
— Чичо Джон, казах на Джаред да забрави за това и ти направи същото.
— Но ако Слай беше разбрал…
— Слай знае.
— Господи!
— Чичо Джон, всички хора правят грешки. Слай знае това.
Джон въздъхна, сетне се усмихна.
— Спенсър, още когато бяхте малки, всички деца казваха, че приличаш на принцеса. Имали са право, мила.
— Чичо Джон, моля те…
— Добре. Искаш ли да ми помогнеш с наденичките? И ще ми разкажеш какво става. Ужасихме се, когато чухме за произшествието в Роуд Айлънд. Научи ли нещо? Какво направиха полицаите? А Дейвид?
Спенсър застана до чичо си край скарата и се опита да му разкаже накратко докъде са стигнали. После пристигнаха децата. Ашли срамежливо прегърна и целуна Спенсър и стоя до нея, докато Сесили я накара да иде в къщата да си сложи банските.
Слай, Джаред и Джими бяха във всекидневната и гледаха мач по телевизията. Хуан пазеше пред къщата.
На вратата се позвъни.
— Аз ще отворя. Извинете ме — рече Джон.
Спенсър очакваше Дейвид и се изненада, като видя Одри, която бързо тръгна към нея. Ашли се втурна да я поздрави и Одри я вдигна на ръце. После я остави до басейна и продължи да върви към Спенсър, която стоеше сама на двора.
Одри се усмихваше и носеше купчина листа в ръка.
— Съжалявам за безпокойството, Спенсър, но знам колко много означава за теб онази къща, която ще купуваш. Санди се обади и…
Тя млъкна и повдигна леко листата хартия. Спенсър я погледна стъписана.
Одри бе скрила пистолет. Сега го бе насочила право срещу Спенсър.
— Трябва да поговорим. Но не тук. Тръгни по пътеката към пристана. Веднага! — продължи Одри със същия приятелски тон.
— О, няма да…
— Спенсър, мога да ти пръсна черепа тук, но първо ще убия Ашли. Знаеш, че не се шегувам. Да вървим.
— Няма да ме застреляш…
— Миличка, нямах никакви проблеми да застрелям Дани. Ще застрелям и теб, без да ми мигне окото. А сега тръгвай. Освен ако не искаш и Ашли да умре. А аз ще го направя, Спенсър. Изобщо не се съмнявай. Какво имам да губя? Само веднъж се загива на електрическия стол, независимо колко хора си убил. Хайде, че нямам време. Тръгвай!
— Защо? — попита Спенсър.
— Тръгни и ще ти кажа.
— Одри, ако ме намерят застреляна…
— О, няма да бъдеш застреляна. — Очите й заблестяха и устните й се изкривиха в лека усмивка. — Ще се удавиш. Нещастен случай…
Точно в пет часа Опенхайм се обади на Дейвид и му каза да дойде в кабинета на съдебния следовател.
Почакаха малко. След известно време Сирил Бърджис — съдебният следовател по делото на Вики Виши, представителен, но плешив — се приближи с мрачен вид към тях.
— Явно имате право, господа. Наистина е била тровена. По-малко всеки ден. Не може да се установи чрез обикновени изследвания на кръвта и урината. Но не е и случайно. Сигурно го е правил някой близък. Човекът, с когото е живяла.
— Съобщи да започнат повсеместно издирване на Жан Виши — каза Опенхайм на униформения полицай, който ги придружаваше, и той веднага тръгна.
— Ти се оказа прав — каза мрачно Опенхайм на Дейвид. — Но още не знам защо е убил Дани.
— Дани е знаел истината.
— Но не е казал на никого от нас. Не е споменал и името на Виши, когато умираше.
— Не, само повтаряше името на Спенсър. — Дейвид замълча, като че ли му хрумна нещо. — Сякаш я предупреждаваше…
Един служител с очила с рогови рамки се приближи до тях.
— Някой от вас да е господин Делгадо?
— Аз — отговори Дейвид.
— Секретарката ви е на телефона. Оттук, моля.
Дейвид вдигна слушалката.
— Рива?
— Дейвид, няма да повярваш. Ти се оказа прав! Одри не е тази, за която се представя. Одри Бетанкорт е била известна за последен път като Одри Хайленд. Преди това е била Одри Грант. В училище се е казвала Одри Инис — името на осиновителите й, след като са я взели от баща й. Рожденото й име е Одри Виши. Не мога да повярвам! Тя е дъщеря на Жан Виши!
— Рива, ти си истинско съкровище. Отивам право в дома на Джон Монтийт да намеря Спенсър. Ще те държа в течение.
Бързо се сбогува с Опенхайм и се качи в колата си. Най-натовареният час. Уличното движение щеше да е истински ад.
Най-сетне Дейвид се измъкна от задръстването. В този миг телефонът в колата му започна да звъни.