— Да?
— Дейвид — чу гласа на Рива, — обадих се на Джон Монтийт, за да попитам Джими дали всичко е наред. Той каза, че е, но в същия миг линията прекъсна. Мисля, че става нещо.
— По дяволите!
— Опитвам се да те разбера — каза Спенсър, докато слизаше надолу по склона. Сърцето й се сви, като осъзна, че къщата на чичо й ще се скрие скоро от погледа й. — Защо уби Дани? Какво ти беше сторил?
— Какво ли? Искаше да ме изпрати на електрическия стол! — възкликна Одри.
— Защо?
— Върви, Спенсър.
Стигнаха до пристана. Около него се виеха гъсти храсталаци, а мангровите дървета растяха досами мътната вода и хвърляха сянка над всичко.
— Одри, това е лудост.
— Е, казват, че не съм съвсем нормална.
Спенсър се обърна, когато стигна до средата на пристана.
— Одри, аз плувам добре. Всички го знаят. Не мога да отида на разходка с теб и да се удавя ей така.
— Самата аз едва ще оживея. Ще плача до края на живота си как си се опитала да ме спасиш, преди да умреш.
— Одри, по-добре ме застреляй. Няма да се удавя.
— Ще го направиш.
— Одри, защо уби Дани?
— Трябваше да убия Дани, защото обичам баща си, Спенсър. Обичах го, докато бях малка, но те ме взеха от него. Намерих го веднага, щом пораснах. Но и двамата нямахме нищо — аз бях само една секретарка. Тогава татко срещна Вики. Дъртата вещица! — Одри потрепери. — Отвратителна беше. Прилошаваше ми всеки път, когато знаех, че е с нея.
— Баща ти е срещнал Вики Виши? — попита Спенсър и изведнъж й прималя.
— Тя не беше Виши тогава. Той трябваше да се ожени за нея. Заради парите й. Сетне тя умря. Аз я убих. Татко се опита да я трови, но тя не искаше да умира. И той се разтревожи. Татко знаеше, че Дани, рано или късно, ще стигне до истината и ще намери начин да ексхумира дъртата кучка. Един ден Дани разказа на татко как някои хора са били тровени бавно, с малки количества, които не могат да бъдат открити в тялото. Разказа му за всички убийства, извършени по този начин. Той трябваше да умре. Знаеше прекалено много. Аз вече бях успяла да се уредя на работа при теб и това помогна. Знаех навиците на Дани и много неща за теб. Нали аз се занимавах с програмата ти. След като Дани умря, помислих, че татко и аз ще бъдем оставени на спокойствие. Но после ти се върна в града и започна да си пъхаш носа навсякъде, и пак загазихме. Трябваше да вляза в къщата ти, защото бяхме сигурни, че Дани е оставил някакви записки. Сетне изведнъж в цялата история се включи Дейвид Делгадо… — Одри започна да се смее. — Ти мислеше, че е Джаред! Колко смешно! Не мога да ти опиша колко се забавлявах, като те гледах как го подозираш!
Спенсър се зачуди дали някой може да й се притече на помощ, ако успееше да накара Одри да продължи да говори. Поне трябваше да опита.
— Онази греда, която падна и накара Слай да мисли, че някой иска да ме убие — пак ли ти беше?
— Чудесен замисъл. Само дето ти не умря.
— А автомобилната злополука в Роуд Айлънд?
— Наемен убиец.
— Но той е работил за Рики Гарсия.
— Работата си е работа. Най-важното са парите. Татко сега е много богат.
— А Рики Гарсия?
— Той е отрепка. Аз съм от класа, Спенсър. Като теб. Опитах се да вляза в дома ти, но онзи нахакан детектив ми попречи. Макар че всичко става много по-лесно, след като татко пипна паричките на Вики.
— Чудесен баща. Дъщеричката му е убивала заради него.
Одри престана да се смее и изгледа злобно Спенсър.
— Нищо не разбираш. Ние имахме връзка — баща ми и аз. Ти не знаеш, не разбираш колко сме близки. Той ме обича. Винаги ме е обичал. — Изведнъж Одри се промени — опитваше се сякаш да убеди Спенсър и себе си в онова, което казваше. — Да не си посмяла да кажеш нещо лошо за баща ми! Ти не си в състояние да разбереш мъж като него, никога не можеш да ни разбереш!
— Господи! — затаи дъх Спенсър, като разбра, че Одри описва съвсем необикновени взаимоотношения между баща и дъщеря.
Замисли се за Виши — вежливия, нагъл мъж, когото бе срещнала в клуба. Човекът, който мислеше, че всичко, което прави за собствено удоволствие и лична изгода, е правилно.
— Спенсър, не ме гледай така! — заповяда й Одри. — Ти не разбираш…
— Не — отговори Спенсър, — но мисля, че започвам. Представям си как е започнало всичко. Изнасилил те е, когато си била много малка.
— Не ме е изнасилвал…
— Изнасилването е престъпление, Одри.
Точно така. Виши я бе изнасилил и превърнал в своя играчка. Собствената си дъщеря!
— Кучка! Отначало не исках да те убивам, Спенсър. Мислех, че те харесвам. Но грешах. Ти си мислиш, че знаеш всичко. Раздаваш правосъдие като всички останали. Да, но всички грешахте. Аз обичам баща си и той ме обича. А ти заслужаваш да умреш.