Спенсър забеляза движение зад рамото на Одри. Някой се промъкваше през храстите.
— Одри — започна тя с надеждата да й попречи да чуе, че помощта идва.
Одри се обърна. И все пак Спенсър изпита надежда. Отзад стоеше Джери Фрайд.
— Джери! — извика с облекчение Спенсър.
Но Одри започна да се смее.
— О, Спенсър, уж си голяма умница, пък си адски тъпа! Защо мислиш, че Дани не се доверяваше на Фрайд? Дани не беше идиот. Партньорът му взимаше рушвети. Горкият Джери — не можеше да спре, взимаше ли, взимаше. Не му е много приятно, но познай, Спенсър. Той ще бъде този, който ще те удави.
Спенсър погледна Джери и разбра, че Одри казва истината. Обърна се и хукна към края на пристана.
— Мръсница! — извика Одри и стреля.
Куршумът изсвистя покрай главата на Спенсър. Не знаеше колко е дълбоко, но трябваше да скочи във водата. Хвърли се в океана и заплува…
Една ръка я улови за крака и тя се извъртя. Видя лицето на Джери под водата. Опита се да излезе на повърхността, но той я дърпаше надолу…
Дейвид нахлу в къщата и попита:
— Къде е Спенсър?
Всички гледаха мача, но щом доловиха уплахата в гласа му, Слай скочи, а Джими се обърна.
— Тя е навън, обръща наденичките и бъбри с Одри — успокои го Джон Монтийт.
Одри… Кръвта на Дейвид се смрази.
В този миг вътре се втурна Ашли, като пищеше.
Спенсър се извиваше, дърпаше и мяташе с всички сили. Успя да излезе на повърхността и си пое въздух, точно когато ръката на Фрайд отново я намери. Този път бутна главата й под водата. Внимаваше. Не искаше да има рани.
Одри също беше във водата и крещеше на Фрайд.
— По дяволите, убий я! Довърши я! — беснееше тя. — Всеки момент може да дойде някой!
Спенсър отново се освободи и излезе на повърхността, като си пое дълбоко въздух. Опита се да плува.
Ръката пак я намери — този път я хвана за рамото. Започна да се съпротивлява, но потъваше.
Въздухът не й достигаше. Нагълта вода. Господи, губеше сили.
Отначало не ги видя. Сетне нещо във водата привлече вниманието му. Една глава ту се показваше, ту се скриваше под водата.
Главата на Спенсър.
Хукна натам.
Изведнъж Спенсър усети, че Джери я бе пуснал и се биеше ожесточено с някого.
Дейвид. Бе потопил главата на Фрайд под водата. Съвсем не се шегуваше.
Внезапно Одри скочи върху Дейвид с лудешки вик. Той потъна, а Фрайд се появи над водата. Отново натисна главата на Спенсър. Тя си пое дълбоко въздух точно преди да я потопи. Бореше се под водата с него. Удряше го с юмруци. Усети нещо твърдо — пистолет. Извади го от кобура, но не можеше да се отскубне от Фрайд, за да се прицели. Не издържаше повече — отчаяно се нуждаеше от въздух, белите й дробове щяха да се напълнят с вода. Зави й се свят. Смътно чу някакъв тъп удар и усети, че Одри се носи покрай нея. Ще се удави!
Не. Видя върху раменете на Джери две ръце, които го откъснаха от нея. Тя се показа на повърхността и напълни дробовете си с въздух. Одри се носеше по водата на известно разстояние от нея. Дейвид се бе отскубнал от Одри, за да отърве Спенсър от Фрайд. Двамата се бореха ожесточено. Фрайд беше едър, но Дейвид беше по-силен. Независимо от това Спенсър не искаше да рискува. Приближи се до тях и насочи пистолета към главата на Джери.
— Пусни го! Ще те застрелям, негоднико. Ти си съучастник в убийството на Дани и окото ми няма да мигне!
Фрайд беше като обезумял. Обърна се към Дейвид и се хвърли върху него с цялата си тежест. Двамата потънаха.
Спенсър се гмурна след тях и ги видя вкопчени един в друг дълбоко под повърхността. Дейвид й направи знак да излезе нагоре. Фрайд се обърна, готов да протегне ръка и да я сграбчи.
Изстрелът почти не се чу в дълбочината.
Двадесет и първа глава
— Не беше нужно да стреляш по мен — оплака се Дейвид.
— Не стрелях по теб, а по него. Негодникът дори не е мъртъв. А ти имаш само една драскотина.
— Ами. Прасецът ми ужасно кърви.
— Държиш се като малко дете.
Седяха в къщата на Джон, увити в големи хавлиени кърпи и пиеха горещо кафе. Воят на полицейските сирени постепенно заглъхна. Джери Фрайд и Одри Виши най-сетне бяха откарани.
Одри беше жива. А Спенсър бе простреляла Джери в рамото. Той също нямаше да умре.
Сесили стоеше на пристана и сълзи се стичаха по лицето й, когато Спенсър излезе от водата. Джаред също беше там, както и чичо Джон и Слай, който обезпокои Спенсър повече от всичко друго, защото се уплаши да не получи сърдечен удар. Но Слай беше от стомана — съвзе се и я прегърна като всички останали.
Семейството й — децата, Сесили, Джаред, Джон. Всеки имаше прегрешения, но я обичаха и Спенсър се почувства невероятно щастлива.