— Някои неща още не са ми ясни — измърмори тя.
— Няма нищо сложно. Дани е подозирал Виши. Но не е можел да докаже, че е убиец, защото Виши не е действителният извършител. Одри е убила Дани. А тя е луда, Спенсър. Сигурен съм, че психолозите ще установят от какво точно страда, но явно е била изнасилена като дете. Не е могла да си позволи да намрази собствения си баща и вместо това се е влюбила в него. И е била готова на всичко.
— Но Джери…
— Джери е взимал пари от Виши за информация, свързана с Дани. Постепенно е затънал повече, отколкото е искал. Щом веднъж е започнал с рушветите, не е могъл да спре, защото би си навлякъл огромни неприятности. Съжалявам го. Не мога да ти опиша какво изпитват ченгетата към колега, съучастник в убийството на полицай.
— Цялата треперех, когато се целех в него.
— Не беше необходимо — възрази малко възмутено Дейвид. — Аз щях да спечеля битката.
— Вече загубих Дани. Не исках да рискувам. Достатъчно е да загубиш един съпруг заради такъв негодник.
Дейвид я погледна изумен.
— Аз не съм ти съпруг.
— Още не.
— О?
— Нали ще се ожениш за мен?
— Разбира се! — усмихна се Дейвид. — Съпруга, която вече и сълза не проронва, след като се люби с мен. Как да откажа на такова предложение?
Наведе се и я целуна.
— Обичам те, Спенсър. Винаги съм те обичал. Винаги ще те обичам.
Тя се облегна на рамото му.
— Най-сетне успокоихме духа на Дани, нали?
Дейвид кимна, облегнал брадичка на меката й коса.
— Той прошепна името ти, когато умираше, защото се страхуваше за теб. Искаше да ти помогна. Съжалявам, че се забавих толкова.
— Но вече всичко свърши.
— Да.
Той погали нежно косата й.
— Трябва да побързаме да се оженим, за да може майка ти да дойде на себе си, преди да се роди бебето.
— Само си помисли — видната членка на „Дъщери на американската революция“ ще си има внуче, във вените, на което ще тече кубинска кръв — изкикоти се Спенсър.
— Не бъди жестока с тъща ми.
Спенсър продължи да се смее. Чувстваше се толкова добре. Остави кафето, измъкна от ръцете му и неговата чаша, увиха се с нейната кърпа и тя се настани в скута му.
— Дейвид, обичам те. Държах се ужасно с теб, защото се страхувах, че продължавам да те обичам, когато се омъжих за Дани. Сега знам, че съм обичала и двама ви. А тази вечер разбрах, че искам да живея, а да живееш означава да обичаш. Ти имаше право. Дани би разбрал това. Той би го одобрил.
Очите му заискряха. Станаха тъмносини.
— Кажи го пак — рече Дейвид с плътен, дрезгав глас.
— Всичкото ли?
— Само, че ме обичаш.
— Обичам те — усмихна се Спенсър. — Господи, Дейвид, обичам те. От цяло сърце.
И започна да го целува.
Тя е моя, помисли си Дейвид и я прегърна. И това беше най-хубавата целувка…
Продължаваха да се целуват, когато Слай мина край тях. Той бързо свърна в друга посока, без да откъсва поглед от двамата.
Възрастен беше, но го биваше — успя да ги събере.
Подсмихна се и безшумно продължи пътя си.