За Катрин момиченцето беше нещо като „жив" укор. Майката бе неспособна да разбере спонтанността. Но как да попречи на детето да бъде спонтанно? Детето, което за майка си е „свидетел" и катализатор на глухото й чувство за вина?
Катрин се ръководеше от четири основни забрани:
а) да бъде щастлива;
б) да бъде спонтанна;
в) да се радва на живота;
г) да се забавлява.
Но ето че идва сънят с грубата си простота. Прозвънва като гонг. Преобръща ценностите. Лицето става опако, черното започва да бие на бяло. Дали пък този сън, „антипод" на Катрин, не е израз на истинския й Аз (внимание: в символична форма!)?
Какъв е истинският й Аз?
Сънят й казва: трябва да си дадеш сметка за чувството за вина, свързано с детето ти. Не само че си се превърнала в негова робиня, но и ще направиш от него същата скована и неосвободена жена като теб. Разнообрази живота си, не го затваряй във веднъж завинаги определени граници. Твоят Аз е останал в сянката; ти си обратното на това, което си мислиш. Дългът и правият път са просто съставни части на стереотипното поведение, което те предпазва от сблъсъка със страха ти от жибота. Цялата ти ценностна система е фалшива. Смяташ, че образът на проститутката е твой антипод; всъщност той е антипод на твоята скованост, на неспособността ти да съчувстваш, да проявяваш разбиране, да приемаш. Опитай се да се отърсиш и от чувството за вина, което прехвърляш върху детето си...
После?
Ако Катрин бе продължила да „блокира", тя може би щеше да укрепи системата си на фалшива самозащита и да стане още по-безмилостна към себе си и другите. Но след известно време тя си спомни за съня си и каза: „Все си мисля за този гаден сън... В края на краищата той е мой сън! Бих искала да се върна към него, но малко ме е страх..."
И това бе началото на серия от „осъзнавания", на които тук няма да се спирам, но които бяха насочени към
казаното no-горе и към постепенното превръщане на Катрин в „бившо войниче"...
Един погрешно разтълкувай сън
Жана - на двайсет и осем години, омъжена:
Сънувах, че майка ми умира. Често сънувам това под една или друга форма. Присъствах на агонията й и танцувах! А обичам майка си!...
Този вид сън се среща често; той е от така наречените „сънища за смърт на близки същества". Тук повече от всякога нищо не бива да се схваща буквално! Защото Жана ми каза: „Да танцувам! Но това е ужасно! Толкова ли съм лишена от чувства?"
Жана твърде бързо си вади заключенията. Тя смесва привидното с реалното. Ясно е какво безпокойство е породил сънят й, след като го възприема като „недостоен" и.„чудовищен".
Какви са възможностите?
•Да си представим, че Жана е чела Фройд отгоре-отгоре и решава, че става дума за сън, свързан с „желанието"; тоест, че несъзнателно желае смъртта на майка си - смъртта (или изчезването!), която ще й донесе освобождение; това вътрешно освобождение се изразява в един по-волен живот (танцуването). Напълно е възможно впрочем Жана да изпитва такова желание поради какви ли не причини. Но в такъв случай терминът „смърт" трябва да се постави в символичен контекст -Жана всъщност желае майка й „да изчезне" от вътрешния й живот.
•Да си представим, че Жана е чела отгоре-отгоре Юнг. Тогава според нея сънят й ще означава, че „мистичната й връзка", „сливането" й с майка й, „отьждествяването" с майка й трябва да се прекратят (или са на път да се
прекратят). Превръщайки се в това, което е, тя ще може да се впусне в „танца на живота".
•Да си представим, че Жана направи справка в сериозен речник на символите. В този случай тя би могла да предположи, че става дума за „смърт" на част от нея - частта, прекалено свързана с майка й. Такова тълкуване е възможно и според Юнг. Освен ако не реши, че се е разделила с част от жизнеността си и рискува да се разболее.
•Да си представим, че Жана вярва в „пророческите" сънища. Тогава тя ще се разтревожи за бъдещето, което смята за предизвестено.
•Да си представим... Но да дадем думата на Жана, която вече е размислила:
- Аз съм на двайсет и осем години. Това е възрастта на старта в живота. Със съпруга ми постепенно градим семейство. Не ми е време за равносметка, още съм твърде млада. Струва ми се, че не съм и на възраст, когато мирогледът се променя, когато идва ред на други ценности. След като мама ми се явява толкова често насън и толкова драматично последния път, би трябвало да осъзная какви са истинските ми чувства към нея. Показателно е все пак, че танцувам! Този сън може би разкрива инфантилното ми отношение към майка мий сигурно и към другите. Какви са ми фиксациите към миналото? Вероятно е необходимо майка ми да умре у мен,' де се освободя от нея, от страха си от живота, да се обърна към вътрешната си свобода и да танцувам, да творя, да се насоча към живота и радостта...