Когато в съня показваме тетрадките си, те вероятно означават, че не сме преодолели детската тревожност, чувството, че сме изоставени от майка ни заради училището. В зрелия живот тази тревожност се пренася върху всекидневната работа и, разбира се, върху началника, който представлява учителите от детството.
Тълпа
Тълпата често се явява в сънища, доминирани от чувство за малоценност, самота, вина. Случва се и да се озовем голи в тълпата. Вече видяхме един сън, в който чантата на сънуващата се изсипва пред очите на минувачите. Може и да ни се струва, че тълпата ни премазва. Това би означавало, че се чувстваме неспособни да овладеем обстоятелствата в живота си. По същия начин тълкуваме сън, в който тълпата ни „отнася". Обикновено тя е символ на сляпа стихия, тоест на неосъзнатите сили. В някои сънища тълпата е привидно спокойна - сънуващият се изгубва в нея, потъва в нея. Това е нещо като самоубийство на личността. При такива сюжети тълпата наподобява вода, в която се оставяме да потънем. Става дума за връщане към несъзнателното, към майчината сигурност, за регресия към безотговорното детство.
Хотел
Този символ е в основата на много душевни състояния. Преди всичко е необходимо да се види каква категория е хотелът, в който сме отседнали в съня. Ето няколко примера измежду сънищата, запазени в архива ми:
- Намирах се в луксозен хотел. Като уреждах сметката, установих, че нямам пари. Изпратиха ме да работя в кухнята...
Това е сън с чувство за малоценност. Сънуващият, мъж на четирийсет и осем години, има усещането, че се цели „прекалено нависоко" в живота, че е самозванец и че възхищението -междувпрочем искрено, - което му засвидетелстват, не е заслужено. Още един човек, който не се обича!
- Бях отседнал в доста жалък хотел, но семеен. Чувствах се добре в него. Никога не излизах, навън...
Видяхме един сън с подобен хотел от „предградията". И този тук, сънуван от двайсет и девет годишен мъж, показва страх от живота. Сънуващият изпитва усещането, че няма право на по-богато в афективно отношение съществуване. Налице е само-бичуване, потребност от самоунижение, стремеж към мизерен, но „сигурен" живот (хотелът е „семеен").
- Намирах се в голям, много голям хотел в Америка, Но дори нямах телефон, а и се бях записал под фалшиво име...
Четирийсетгодишният мъж, на който принадлежи този сън, явно бяга от живота! Но фактът, че е напълно анонимен (фалшивото име), и сигурността, че никой няма да го открие (липсата на телефон); му носят вътрешна сигурност. Нека отбележим, че тук не става дума за „преход". Тогава щеше да е съвсем друго - сънуващият щеше да е „прекосил" океана от единия до другия бряг, за да обозначи, че у него настъпва важна вътрешна промяна. Можеше дори да си е сменил името - тоест да е напуснал Аза си заради новата си, по-широка личност. Но случаят не беше такъв.
Хотелът понякога е символ и на майката (като болницата например). Там изцяло се грижат за вас и вие просто си живеете. В такъв случай става дума за регресия към детството.
Местенето от хотел на хотел пък може да символизира вътрешно разпиляване и лутане в живота.
Цар в царица
Те са красиви символи на Бащата и Майката в духовния смисъл на думата. Някога охотно са умирали за своите цар и царица, а би ли хрумнало някому днес да умре за президента на републиката? Царят и царицата са извън времето, те са постоянни. Те съществуват в „продължителността". Разбираемо е, че появата им в съня е от голямо значение.
Царят е лъчистият вожд. Той упражнява й „централизира" властта. В съня той става „център" на афективните ни сили и
представлява целостта на нашия Аз така, както символизира целостта на една нация. Царицата пък е пратеничка и посредничка. Тя свързва нашето несъзнавано с „царя" - висшето ни съзнание.
Царицата може да символизира и Анимата при мъжа, както царят - Анимуса при жената. С тези значения височайшата двойка се явява само в големите сънища.
Църква
В християнския свят символиката на църквата изцяло се слива с тази на Майката (нали казваме „нашата Майка Църквата"?). Поради това тя се превръща в „център" на личността ни (дори ако не сме вярващи). Тя е нашият вътрешен храм, мястото на покоя и на обновлението ни. Представлява също дълбокото несъзнавано, основната афективност.