б) да определим основните групи човешки същества, на които се явяват този вид сънища.
Ще говорим само за „отрицателни" сънища, защото те или предупреждават за нещо, или изразяват някакво вътрешно състояние. От само .себе си се разбира, че някои от изброените по-долу символи се. появяват и в съвършено положителни сънища; за тях ще стане дума по-нататък.
НЯКОИ ОТ НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ СИМВОЛИ
АВТОМОБИЛ
МИТНИЧАР
АВТОМОБИЛНИ ГУМИ
МОРСКА КАТАСТРОФА
АМПУТАЦИЯ
АПОКАЛИПСИС
АСАНСЬОР
БАГАЖ
БЕЗДНА
БЕНЗИН
БИЛЕТ ЗА ПЪТУВАНЕ
ВЛАК
ВРАТИ
ГОЛОТА
ГОРА
ДРЕХИ
ЗМИИ
ЗЪБИ
ИЗБА
ИЗПИТ
КОН
КОНТРОЛЬОР
КОРИДОР
КОСА
КРЪВ
КЪЩА
ЛАБИРИНТ
НАСЕКОМИ
НЯКОИ ЦВЕТОВЕ
ОСАКАТЯВАНЕ
ПАДАНЕ
ПАЗАЧ
ПАЯЦИ
ПОЛИЦАЙ
ПРЕСЛЕДВАНЕ
ПРИЛИВ
ПРОПАСТ
РАВНИНА
РЕЧ ПРЕД ПУБЛИКА
САМОЛЕТ
СВЕТОВЪРТЕЖ
СМЪРТ
СПИРАЧКИ
СТРАШНИ ЖИВОТНИ
СТЪЛБИ
СЪД
ТЕЛЕФОН ТОПКА ХОТЕЛ УБИЙСТВО
...и други
Нека отбележим, че тези символи могат да изразяват много човешки чувства, които се застъпват едно друго. И това е нормално, като си помислим например, че чувството за малоценност винаги поражда чувство за кастрация, за тревожност, за вина, за безсилие, както и чувството, че сме отхвърлени, изоставени.
Към горния списък би следвало да се прибавят още Бог знае колко символи! Защото всеки човек може „да изфабрикува" свой собствен символ в зависимост от местоживеенето си, от предметите, с които е заобиколен, от усещанията и спомените си. Даден символ може да значи много за един и нищо за друг.
Не е възможно да се даде подробно обяснение на всеки от изброените символи. Ще ги подкрепям с примери,
когато е възможно, цитирайки сън, за който разполагам със свидетелство. И винаги ще разлагам съня на елементите му, като така ще мога по-добре да приложа казаното в глава П. Настоящата глава ще включва:
а) сънища с чувство за малоценност;
б) сънища, изразяващи страх от кастрация;
в) сънища, свидетелстващи за тревожност;
г) сънища за изоставяне.
Сънища, изразяващи чувство за малоценност
Чувството за малоценност е свойствено на човешкото същество. То е присъщо на природата му, както влагата е присъща на почвата. Появата му зависи главно от характера на човека, от усещанията за слабост, безсилие, „паразитизъм", изпитвани още в ранното детство. Естествено, то се увеличава или намалява в зависимост от полученото възпитание, придобитото или не доверие в себе си, страха от живота и т. н. Очевидно е, че родителите играят първостепенна роля, но расата, общественото положение и други фактори са също важни.
Чувството за малоценност поражда голям брой компенсации, чиято цел е да възстановят равновесието (мнимото равновесие) и да вдъхнат на индивида усещане за сила и душевен комфорт. Така се стига до немалко производни на параноята - прекалена агресивност, патологична недоверчивост, горделивост, крайна самоувереност, презрение към другите, стремеж към непогрешимост и др. Разбираемо е, че колкото по-могъща е компенсацията, толкова е по-голям рискът от още по-бурно възраждане на първоначалното чувство за малоценност и че съответните сънища са белязани от този съзнателен или неосъзнат страх.
Сън за пътуване (на млада жена)
- Заминавах на почивка в Южна Франция. Пристигнах в една хотелска стая. Носачът хвърли
куфара ми върху някакво неоправено легло. Погледна ме, без да промълви дума, и излезе. Стените на стаята бяха мръсни, мивката - отвратителна... Седнах на един стол; бях отчаяна...
Всеки веднага ще схване смисъла на този сън, който изразява вътрешно състояние, характеризиращо се с чувство за малоценност. Жената ми обясни следното:
-Южна Франция бе за мен върхът на лукса-.. Никога не бях ходила там и си въобразявах, че на Ривиерата си почиват само хора от висшето общество...
Което означава, че тази жена не се е усещала „достойна" за такъв вид почивка! Заедно с чувството за малоценност откриваме и чувство за провал. Сънуващата не достига до желаното място, а до някаква мизерна стая. Забелязваме и усещане, че е отхвърлена - носачът дори не благоволява да я погледне. Може впрочем да става дума за несъзнателно желан провал; все едно, че жената си казва: „Не съм достойна да успея в каквото и да е, нито да постигна нещо положително. Искам да се проваля, та душата ми най-сетне да се умиротвори, да се отърве от тревогата, която буди у мен всякакъв вид състезание..."