Да уточним най-напред, че този сън се е явил на много елегантна млаДа жена, чиито дрехи нямаха нищо общо с каквато и да е униформа! Освен това тя беше твърде жизнена, щастлива, че живее и че между другото участва в различни светски сбирки.
Да я чуем:
- Най-странното беше тази поредица от „униформени" дрехи... Сиво... Безцветно... Цвят на дънки. Като при Мао... Всички в синьо, всички в сиво... Или само аз? Тъга. Моята елегантност е само привидна. Личността ми е сива. Еднообразна. Сънят ми показва колко съм сива. Прекарала съм живота си в самозаблуда. Би трябвало да махна всички тези униформи, както се бели лук, докато открия истинската си същност. Морскосин костюм. Пан-
сион. Страдах в пансиона, нов него намирах убежище от непрекъснатото неразбирателство с родителите ми. Горчиво-сладко убежище... Морскосиньо. Да се подчинявам. Да спазвам правилника. Да, сестро, благодаря, сестро, ей сега ще застана в редицата, сестро... Вярно е -носех униформа. Отвън -елегантност и непринуденост. Но вътре у мен се чувствам длъжна да правя като всички, та никой да не ме укори в нищо. Да правя като всички, да не се набивам в очи, да не позволя да ми свалят маската. И все Пак сънят е хубав, защото в него-като че ли се опитвам да открия какво има под униформените дрехи... Трябва да внимавам да не се подредя отново в редицата като в пансиона и да намеря там привиден покой... Трябва да се преборя с компенсациите си; старая се да бъда прекалено различна от другите, правя се на оригинална; така рискувам да попадна в капан, от който ще ми е трудно да се измъкна, като остарея...
Към тези асоциации би могло да се добави, че свалянето на „униформените" дрехи съответства на дълбоко обезсърчение, породено от безполезността на псевдоценностите (стремеж да не се набива в очите, компенсиран с оригиналност и елегантност; безличен и „униформен" вътрешен живот, компенсиран с твърде показен и лъскав външен живот и пр.).
Това е отличен сън „равносметка" и предупреждение за бъдещето, от който жената впрочем си взе добра поука.
Сън за пътуване (на мъж)
- Намирам се във влака, в първа класа. Влиза контрольорът и проверява билетите. Сухо ми обръща внимание, че билетът ми е- за втора класа. Приканва ме да напусна купето, в което са се събрали хубави жени и млади, добре облечени мъже.
Ето един свръхразпространен сън в тази или в друга форма! Смисълът му е ясен. Чувството за малоценност е очевидно.
Да видим как асоциира сънувалият:
- Самозванец! Чувствам се като самозванец! В живота, в работата ми. Аз съм много способен лекар, но винаги ми се струва, че „не заслужавам" хонорарите си... Един глас вътре в мен непрестанно ми нашепва: „Като се има Предвид какво нищожество си, как е възможно да ти се доверяват?"
Тук попадаме на чувството „не съм достоен", от което страдат толкова хора, чувство, придружено от безмилостната си сянка - непрекъснатата тревожност и страха. В този сън мъжът е „прогонен" от ситуация, в която смята, че няма право да се намира; при това пред очите на хубави жени, за които също се счита за недостоен.
Сън с гара (на жена)
- Пристигам на Източната гара. Перонът е абсолютно пуст и унил. Жестока самота. Никаква светлина. Загубила съм се. Сбъркала съм перона. Виждам моя влак, спрял в глуха линия. Няма локомотив.
Необходимо ли е да се коментира този сън, който всеки без труд би разбрал? Чувството „изоставена съм" е могъщо - пуста гара, глуха линия. Никакъв влак не тръгва към живота и бъдещето. Липсва „движещата сила" - няма локомотив, който да подкара влака...
Сън с влак (на мъж) Все същата тема.
- Пристигнах на гарата и видях как влакът ми се отдалечава към хоризонта. Затичах се покрай релсите с тежкия си багаж в ръце...
Тук имаме, разбира се, чувството „изпускам влака на живота си", пропускам случая да преуспея, да разгърна силите си, не осъществявам своето „пътешествие". Сънуващият носи тежък багаж. Дали съществуването не му тежи?...
Сън за къща (на мъж)
- Прибирах се у дома. Но къщата ми се намираше близо до някакъв зловещ завод. Беше се смалила. Покривът бе повреден.
Смалилата се къща показва чувство за принизяване на личността. Провалът е видим (зловещият завод). Мъжът се бои също, че ще загуби интелектуалните си способности, изобразени от „покрива" на къщата.