•Пол често сънува, че е отишъл на работа след неоправдано отсъствие. Или че се готви да напуска, но все не успява да го стори. Или че началникът му го упреква за зле свършена работа.
Всъщност Пол от няколко години упражнява свободна професия. Сънищата му за работата са винаги заредени с тревожност. Защо? Би трябвало да се разбере какво е представлявала за Пол тази работа и какво означава за него неосъщественото напускане. Дали не е „страх от свободата?" Колкото до неоправданите му отсъствия, несъмнено става дума за климат, наситен с чувство за вина, проецирано върху работата и началника. И най-вероятно в детството му следва да се търси ключът за тези еднотипни сънища, които сякаш „настояват" да се ликвидира определена вътрешна ситуация, непрекъснато тровеща живота му-
•Мари-Терез редовно сънува, че се подготвя за университетските си изпити.
Да, но тя от много години е вече лекар. Може би животът представлява за нея непрекъснат „изпит"? Или страда от такова чувство за вина, че все се опитва да „дава обяснения"?
•Фредерик неведнъж сънува, че се прибира в къщата, където живее майка му (отдавна покойница). Вика, но никой не отговаря. Абсолютна тъмнина, дълбока тишина. Иска да се качи на етажа, но е парализиран от ужас. Събужда се облян в пот.
Да отбележим, че майката на Фредерик живеела сама и той все се страхувал да не я завари мъртва. Задълбоченият анализ обаче показа, че тревожността на Фредерик бе породена от неосъзнатото желание... именно да я види мъртва! За да се освободи от тегобата на майчиното настойничество. Така че тук тревожността е нещо като „електрическо поле" между положителния и отрицателния полюс; тя идва от мощния антагонизъм между съзнателното желание (майката да живее!) и неосъзнатата потребност (майката да умре!) В този вид сънища се наблюдава също и страх от изоставяне.
-Жана често вижда насън как някаква жена я блъска към голямо огледало, от което тя ужасена се отвръща.
Едно уточнение: майката на Жана отказвала (несъзнателно) да види дъщеря си пораснала Тя всъщност искала девойката чисто и просто да остане_нейна „двойница". Затова Жана изпитваше силна тревожност при всеки свой опит да придобие свобода и самостоятелност. Повтарящият се сън й казва: „Майка ми желае да видя в огледалото нейния, а не моя образ. Отказвам. Искам да стана това, което съм, макар че се боя да погледна ситуацията в лицето..."
•Жан-Пиер продължава да сънува, че се отдалечава от бащината къща, но някакъв глас го повиква и той се връща.
Жан-Пиер е на четирийсет години. Женен е. Родителите му са починали. Сънят му е свързан с чувство за вина. Жан-Пиер винаги е имал усещането, че е „изоставил" родителите си, за да се ожени. Те впрочем живеели в охолство и в нищо не го упреквали. Това е вид сън за „изоставяне" и „страх от свободата".
•На Жаклин често й се присънва широка слънчева река, по която плават множество лодки. Но небето над реката е покрито с истински килим от черни птици.
Преливащ от тревожност сън! С две думи: Жаклин е прекарала детството и юношеството си с „кастрираща"
баба, непрекъснато облечена в черно. Бабата изразявала по този начин тъгата си от смъртта на майката на Жаклин. Но понеже упорствала да носи черно години наред, в крайна сметка се превърнала за внучката си в олицетворение на самата смърт... Чудно ли е тогава, че Жак-лин е толкова тревожна, така се разкъсва между сияй-ния-живот, който усеща у себе си, и преследващата я смърт?
•Жан-Пиер сънува от години, не телефонът звъни през нощта. Сънува, че става, вдига слушалката и чува нежен женски глас, който просто произнася името му. След това - мълчание. Всеки път Жан-Пиер се събужда уплашен.
Коя е тази жена, която преследва сънуващия и се задоволява да го назове по име? Тъй като не познавам Жан-Пиер, който ми изпрати съня си по пощата, мога само да предполагам... Дали не става дума за Анимата му, от която не успява да получи „послание"? Или в будния си живот сънуващият не съумява да отдели същата тази Анима от майчините сили, които са я обсебили? Възможно е. Не е изключено да се касае и за мощна носталгия по детството. Или по „гласа" на майката, към която Жан-Пиер все още изпитва било голяма обич, било силно чувство за вина.
•Виржини често сънува, че се разхожда в голям град: Моли минувачите да я упътят или ги пита колко е часът. Никой ней отговаря. Тогава сезатичва към полицията.
Това е сън за „изоставяне". Виржини се усеща откъсната от обществото, отхвърлена. Никой не желае да я подкрепи, да я изслуша, докато броди в себе си (= града). Сама на света, тя се спуска към полицията, която тук е символ на майката като източник на сигурност.