Както вече казах, престъпленията доста често се срещат в сънищата. Обикновено те изразяват едипова ситуация дори ако на пръв поглед сюжетът няма нищо общо с нея - чиновник убива директора си например или сънуващият убива представител на закона.
Мъж сънува, че връхлита с колата си върху пазача на паркинга. И тук колата е фаличеека - тя удря, пробива. Пазачът символизира бащата, когото сънуващият тряб-
ва да убие, за да си осигури цялата обич на майката. Много жени сънуват, че убиват с нож. Ножът също е фалически предмет, който може да означава достъп до прекалено дълго изтласквана мъжественост.
Дали е необходимо пак да повтаряме, че тези сънища не бива да се приемат буквално?
Причини за появата на тревожни сънища
Знаем, че явлението тревожност може да се оприличи на „електрическо поле", възникнало между положителния и отрицателния полюс. Да продължим сравнението. В кондензатора енергията се локализира в изолатора, който разделя плаките, тоест в пространството между електроните. Същото важи и за тревожността, която понякога „акумулира" огромни енергии и ги „кондензира" в полето между противоположните усещания. В съня отрицателните чувства и усещания (омраза, враждебност, незадоволени потребности, неосъществени желания и пр.) се проявяват безпрепятствено. Несъзнаваното не го е грижа за „морала" и афишира съдържанието си без заобикалки.
Но тревожността може да се сравни деблокираща сила. Нещо като бараж, издигнат насред реката. Важни „движения" на личността са спънати или възпреш (от морала например). Тук действат могъщи фактори -любов, омраза, сексуалност, самостоятелност, свобода. Да вземем само един пример: майка полага огромни усилия, за да отгледа и възпита трудното си дете. Грижите за него й отнемат всяка лична свобода и й причиняват големи тревоги. Нормално е да си мисли (повече или по-малко съзнателно): „Ако го нямаше него, можех да бъда щастлива и да разполагам със себе си." Нормално е да си го мисли, тъй като е вярно. Тогава й се явява следният сън (жената е на 32 години):
- Заминавах на почивка с годеника си. Бяхме изоставили кученцето си. Беше ужасно от наша страна, а аз говорех на годеника си за Венеция.
От асоциациите на сънувалата се разбира, че наистина е пътувала с годеника си, по-късно станал неин съпруг. Значи тя се връща назад. Озовава се във времето на свободата и на перспективите. Напуска настоящата ситуация и „отказва" да бъде омъжена (= несвободна). Кученцето символизира детето й. Но дори насън вътрешната „цензура" забранява истинското желание. Изпитаното усещане за чудовищност е твърде мощно и сънят „обезсилва" желанието. Тоест налице е блокиране, преграда. След-събуждането си тази майка се бе самоосъдила като най-лошата жена на света... и бе побързала да забрави съня си. Но тревожността оставаше и ден след ден „атакуваше" преградата. Едва когато си даде сметка, че несъзнаваното й е описало нормално желание - да няма пречки пред свободата си, противопоставяйки го на също така нормалното й желание - да отгледа трудното си дете, което обича, майката намери покой.
Сънища за изоставяне
Страхът от изоставяне е един от основните човешки страхове. Става дума за почти космична тревожност. Това е страхът на детето, което по някаква причина е лишено от майка си и се чувства абсолютно сам на света, превърнал се в абстрактно и ужасяващо място. Това е страхът на изгубената в града Виржини, която в съня си се втурва към полицията.
Но това е и страхът на детето, чиято майка му казва „сърдита съм ти"—нещо, което тя никога не бива да прави. Сърденето се усеща като изоставяне; между майката и детето се издига „стена"; връзката е прекъсната; появяват се чувство за вина и потребност от прошка на всяка цена.
У зрелия индивид страхът от изоставяне се изразява обикновено чрез три основни вида поведение:
а) даден човек изпитва прекалена потребност от приятели, „на които да може да разчита". Подобна потребност често изразява тревожност. Тя се проявява в тира-ничност, в предявяване на изключителни права над приятелите. У такъв човек желанието де бъде обичан е по-силно от желанието да обича. Приятелят е длъжен постоянно да присъства, винаги да е на разположение. Личността му обикновено символизира майката. Подобен човек се подчинява на повелята: „Не бива да съм сам, никога не бива да съм сам, за нищо на света." Той стига дотам, че кани в дома си който и да е, при каквито и да е условия. Когато казва „страх ме е да остана сам", това следва да се преведе така: „Непрекъснато се боя да не ме изоставят- майка ми, Бог, хората..." Повтарям: този страх е в същността си дълбоко човешки. Но той значително се усилва, когато се чувстваме лишени от нещо, неспособни на нещо, или когато ни се струва, че другите едва ни търпят или направо ни отхвърлят...