С цел да запази равновесието на системата компютърът ще смени дадена машинна част, ще премести или уволни някой служител, ще назначи нов директор и т. н. Следователно личното благополучие на кой да е от елементите може да бъде накърнено в името на общото равновесие.
Да кажем, че мерките спрямо служителите са една или друга невроза, нормална или не. Да прибавим, че анормалната невроза наподобява служителя, който би искал на всяка цена да се задържи на своя пост заради личната си си-
* Тук действа вторият принцип на термодинамиката. - Б. а.
гурност, но не успява да се впише в равновесието на цялото. Тогава този служител се превръща в нещо като „фиксация"; работата му става стереотипна; той се труди само за себе си, откъснат е от колектива и функционира на празни обороти, вкопчвайки се в неизменната си задача.
Разбираемо е в такъв случай, че между него и компютъра, между него и колегите му възниква силно напрежение. Това напрежение се нарича тревожност.
Да се върнем към човешката „система". Всяка невроза (нормална или не) е опит за приспособяване (успешно или не). При анормалната невроза нещата се развиват така, сякаш част от. цялото работи за своя сметка (както служителят в завода). Появяват се „комплексите", които са чужди тела в психичното на личността.
Изгражда се скован Свръхаз. Чуждите тела се превръщат в нещо като магнити, които привличат към себе си цяла поредица от поведения, които иначе биха били нормални. Част от личността се обездвижва. Между нея и другата част, „здравата", възниква напрежение. Тревожността избликва, разлива се, приижда, докато в същото време се води все по-ожесточена битка за истинско или мнимо приспособяване. А компютърът на несъзнаваното работи без почивка. Неврозата е опит да се намери сигурност и общо равновесие за сметка на една или друга част от личността.
Да дадем впрочем пример с един много разпространен симптом - натрапливото поведение.
Моята мания е моята сигурност...
Нека повторим най-напред, че всичко, което правим, съответства на осъзната или неосъзната потребност. Иначе не бихме го правили. Ето един сън на трийсетгодишна жена.
- Бях чистачка. Намирах се в обширен и луксозно обзаведен салон. Търках,паркета. Придвижвах се на четири крака. Имах чувството, че отдавна съм на това място. Покрай мен минаваха хора. Мисля, че имаше прием. Виждах купища съдове за миене. Беше... как да кажа... сякаш съм
достигнала някаква крайна точка в живота си; не мога да опиша усещането... Бях тъжна, във всеки случай сама, извън всичко...
Тази жена страдаше от добре известни „натрапливости" - мания за ред, за бърсане на прах, за проверяване... Натрапливото поведение, както вече видяхме, е породено от тревожната потребност да бъдем винаги изрядни пред някой „авторитет"-вътрешен авторитет, разбира се. Или някогашен външен (родител, морал...), превърнал се в истински „изкуствен спътник" на личността. Така започваме да се подчиняваме не на външния свят, а на вътрешния си жандарм. Такава е една от формите на Свръхаза.
И понеже винаги има нещо, което да трябва да „се сложи в ред", подобен човек би могъл през целия си живот да преминава от една натрапчивост към друга (да проверява непрекъснато заключени ли са вратите, изключена ли е газта, не тече ли водата, безкрай да подрежда едно или друго и т. н.). Този вид мания е изключително изтощителен. Обзетият от нея й посвещава цялото си внимание и е неспособен да я отхвърли, тъй като тя е главният механизъм на неговата сигурност (да е изряден означава да е спокоен).
В такива случаи се налага преди всичко да се отстрани причината, която е породила чувството за вина и тревожния стремеж към „перфекционизъм".
В цитирания сън откриваме същомизерабилизъм и чувство за провал (жената е станала чистачка и работи на четири крака). Към тях се прибавя и усещането, че е недостойна (хората наоколо не я забелязват).
Този сън се оказа много полезен за младата жена. Тя можа да осъзнае, че винаги е прикривала с компенсации убеждението си, че е недостойна да съществува. Компенсациите се състояха както обикновено във високомерие, презрение към другите, горделивост, необходимост винаги да е права и пр. Накратко - в паранойчно поведение. И главно, жената си даде сметка за потребността си от провал (ще я разгледаме след малко).