Выбрать главу

Сънища, изразяващи чувство за вина

Мъж на четирийсет години

- Намирах се в някакъв парк. През пролука в зеленината наблюдавах двама влюбени. Около мен се струпаха хора и ме загледаха.

В асоциациите на сънувалия откриваме, че „пролука­та в зеленината" му напомня „дупката на ключалката", през която толкова деца се опитват да видят какво става в стаята на родителите с чувството за срам и вина, поро­дено от този тип „воайорство". Хора се струпват и го гле­дат. Разбирай: обществото ме „разобличава" и осъжда.

Потребността от провал

Когато човек се чувства малоценен и виновен, че същест­вува, той автоматично започва да изпитва неосъзната пот­ребност да се провали. Това е лесно разбираемо - такъв човек не може да повярва в какъвто и да е успех (дори ако е „социално преуспял"), тъй като се усеща като несъщест­вуващ. А успехът е обратното на не-съществуването.

Освен това провалът означава „най-сетне спокойст­вие", край на битките и състезанията с другите и със себе си. Учудващо е колко много хора - дори достигнали върховете на социалния успех - несъзнателно култиви­рат у себе си потребност от провал чрез какви ли не фантазми и мечтания.

Сън с хотел (на четирийсет и три годишен мъж)

- Връщах се от дълго пътуване в чужбина, в Ин­дия, струва ми се. Бях изтощен. Без всякакъв преход се озовах в малка запушена зала. Хотелът се намираше някъде в предградията. Деца под­викваха и се замеряха с камъни. Хората пиеха

бира. Някой ми каза: „Ето те и теб". Нямах нито пари, нито паспорт.

Още. един сън за хотел, както виждате! Кой е сънува­щият? Бизнесмен, твърде богат и „очевидно" щастлив. Ще отнеме много време да описвам с подробности дълбинната му психология. Ще кажа само, че той се чувст­ваше спокоен единствено на места, посещавани от хора със социално положение, противоположно на неговото. Да резюмираме асоциациите му.

Откриваме: завръщане от дълго пътуване (пътуването на живота му); Индия (за много хора това е страната на вътрешното „освобождение", на истината);щората (пак от живота му); малката запушена зала, децата от предгра­дията, бирата, „ето те и теб" показват завръщане към времето, когато е бил „нищо" (според собствените му ду­ми). А липсата на пари и на паспорт увенчават провала.

Впрочем този мъж често бе изразявал пред мен жела­нието си да замине надалеч, сам, без пари, а един ден сподели и мрачния си и горчив фантазъм никога да не се връща и да умре, изоставен от всички.

Клановете

Става дума за важен символ, който откриваме в сънища­та на хора с чувство за вина и потребност от провал, из­питващи страх от изоставяне.

Съществуват „кланове" на акробати, театрални актьо­ри, цигани, циркови артисти, мафиоти, бандити и пр. Какъв е смисълът им в обикновения живот и в сънищата?

Клановете - все едно дали в тях участват високопос­тавени люде или долнопробна „измет" - представляват „семейства" извън традиционните общества. Те прите­жават особени кодове на честта, които трябва строго да се спазват. Членовете им често са свързани „на живот и на смърт". За да проникне в клан, човек трябва да е „дос­тоен" за него. Трябва да притежава знак за разпознава-

не. Членовете на клана са безмилостно лоялни един към друг.

Логично е, че кланът се явява в сънищата на хора, стра­дащи от чувство за вина, от афективна изолация, изпит­ващи потребност да се провалят или да бъдат изоставе­ни. Усещането е, че си приет безрезервно до смъртта си. Сигурността, която, ти дава кланът, е огромна (симво­лично), при условие че „слушаш". Открил си своето се­мейство. Обществото, което те плаши, изчезва. Сънува­щият изпитва чувството, че се грижат за него. Всъщност това е връщане към сигурността на детството.

Сън за клан (на двайсетгодишна жена)

- Пред мен имаше група хора с качулки. Бях до­пуснала някаква грешка, не знаех каква. Съдия­та се изправи, смъкна маската си. Оказа се ци­ганин, много красив. Знаех, че е справедлив. Щях да изкупя грешката си, може би 'да умра, но и бях сигурна, че ще получа медал, за да отида в Сент-Мари дьо ла Мер.

Тази млада жена проявяваше класически симптоми на чувство за вина - усещане, че другите не я приемат, не я „признават", че непрекъснато я поставят под съмнение, че не я обичат.

Да чуем асоциациите й:

•КАЧУЛКА. Тайно, анонимно, черно, наказание, неумо­лим закон.

•ГРЕШКА. Но аз винаги се чувствам гузна, открай вре­ме!...

•СЪДИЯ. Надзираващ, всевиждащ, критичен, детство.