•ЦИГАНИН. Колко ли добре би ми било сред тях, да изтрия останалата част от света, бедност...
•СПРАВЕДЛИВОСТ. Никога не са ме признавали заради самата мен; как тогава да определя мястото си в живота?...
•ДА УМРА. Какво пък, в края на краищата...
•МЕДАЛ. Признали са ме;участвам в празника; да, трябва да си намеря приятели и приятелки; трябва да се излекувам от страховете си; сама да си избера семейство; и главно -сама да се призная...
Вина и мазохизъм
С термина мазохизъм толкова се е злоупотребявало, че е загубил истинското си и дълбоко значение. Използват го за щяло и нещяло, превърнал се е в тик. Дори са му измислили умалително. А какво означава той всъщност?
Обикновено мазохизмът се определя като стремеж към „удоволствие чрез страдание". Страданието може да бъде физическо (да си го причиняваш сам или чрез някой друг). Или афективно - в този случай се появяват твърде разпространени симптоми като потребността да се унижаваш, да се подценяваш; склонността да се поставяш „под" другите, желанието да бъдеш побеждавай; неосъзнатата необходимост да се провалиш, да се накажеш, да бъдеш наказан не от чувство за справедливост, а за да ти простят след това (тоест отново да те „признаят" и обичат).
Всъщност мазохизмът има съвсем друг облик. Но понятието е получило такъв „привкус", че наистина би трябвало да се обозначи с друг термин!
Същинският мазохизъм или страстта към единение
Най-силната потребност на всяко човешко същество е да се чувства „свързан, единен" със заобикалящия го свят - другите хора, природата, вселената, Бог. Съзнателно или не, всеки носи у себе си тази „религиозност"6 и непрекъснато търси начин да я задоволи - дори ако цял живот я изтласква, както правят повечето от нас! Така
Земният рай се е превърнал в Изгубения рай със съответната постоянна носталгия по него.
Именно единението е в основата на мазохизма, чийто смисъл е напълно положителен. Той се състои в стремежа да станеш едно цяло със - с Бог, с Природата, с Музиката, с Любовта и т. н. Но да „станеш едно цяло" означава да изчезнеш като индивидуален Аз. Така че мазохизмът подтиква личността да се устреми към нищото, за да се слее с безкрая или абсолюта. Независимо в какво отношение (религиозно, морално, артистично ипр.).
Сън на петдесетгодишен мъж
- Нощта беше червено-розова. Намирах се в пустиня. Лежах по корем върху пясъка. Усещах, че това е забележителен сън. Имах чувството за нещо гигантско. Земята беше като магнит. Сливах се с нея, стопявах се в нея. Животът ми бързо преминаваше пред очите ми като нещо ненужно
- или не, no-скоро като низ от второстепенни, привнесени събития... Трудно ми е да обясня... Вече не бях нищо, но ставах всичко, принадлежах към нещо грандиозно, но не като самия себе си, разбирате ли? А като... как да кажа? Бях частица от някакъв вселенски закон. Какъв сън само!
„Религиозен" сън, сън за „единение". В него има принадлежност към Вселената и сливане в едно „цяло". Това е „мазохистичен" сън в широкия смисъл на думата. Би могло да се помисли, че той е израз на регресия и че този човек се приютява в „майчината утроба". Но всъщност според асоциациите му и бликащата от съня енергия тук имаме съединяване с Майката-Земя и вселенските закони. Сънувалият мъж (писател по професия) извлече от всичко това значителен динамизъм и радост от живота. А той не би сънувал подобен сън, ако потенциалната информация вече не се намираше у него.
Така че необходимо е да се освободи терминът „мазохизъм" от тесните му значения.
Един пример: религиозните мъченици са били смятани за мистици или светци. Днес „науката" би ги определила като мазохисти (в отрицателния и патологичен смисъл). Но повечето от тях са се стремели към пълно сливане с божественото. Затова е било необходимо нищо да не ги „дели" от него, тоест да отстранят от пътя си собствената си индивидуалност.
Дали в такъв случай същността на човека не е поначало мазохистична - да се превърнеш в нищо, за да участ-' ваш във всичко...? Нали самият Фройд-казва, че мазохизмът (възприеман по този начин) е основата на психичното като цяло?
Ами смъртта, смятана от някои за екстазно избавление, не е ли й тя мазохизъм в чист вид?
Само че научните наименования са стеснили значението на истинския мазохизъм; те са го свели до патологичните прояви и до сексуалните фантазии, които са само болезнени извращения на едно нерядко грандиозно явление.