Карнавал и популярна музика
По-rope прочетохте сън за карнавал - „огромен и безумен". Разгул от музика, танци и песни... Защото оргията включва както „духовното пречистване" чрез музиката, лееща се от големите органи на катедралите, така и празниците на популярната музика. Всички карнавали, малки или големи, са вид оргии. Освен танците, освен неограничената свобода, и маските са неосъзнат стремеж към „единение" (те осигуряват анонимност и премахват индивидуалността). Дори при пошлите оргии (секс и ал-
кохол) участниците се устремяват към нещо извън себе си - всъщност към самоубийството на личността си и смъртта на своя Аз. Това са преобърнати оргии, единение наопаки.
Сън с популярна музика (на младеж)
- Отвсякъде се лееше музика, виждах певците, тълпата на голямата площадка за поп-концерти, аз бях на естрадата, ръководех всичко, музиката ме заливаше, бях щастлив като никога дотогава, имаше цветя, вода във фонтаните, момичета, бях господарят на всичко, беше безумно, истински цирк на радостта...
Струва си да се поговори за тези поп-концерти...
Защо подобни музикални сборища пораждат понякога такава екзалтация, че сякаш" разумът загубва контрол над себе си? Защо всяка индивидуалност изглежда заличена?
Най-поразителното е, че под напора на някаква първична емоция тълпата се споява; превръща се в неразчленима маса, образува емоционално „цяло" и реагира, както биха реагирали марионетки.
И тук задействаните огромни инстинктни сили напомнят за церемониите у примитивните племена. Атмосферата е като на „богослужение", но наопаки, ако мога така да се изразя. Нещо като чудовищно колективно дихание. Индивидът се превръща в тълпа. Хората се гърчат, обръщат очи, крещят, изпадат в „екстаз". Всичко това удавено в развилнялата се „звучност" на усилвателните уредби.
Искаме или не, й тук имаме работа с „религиозни" прояви. Тези музикални „оргии" (силно обагрени със сексуалност) потискат индивида в полза на общност, обзета от едно и също рвение.
Така че въпросните музикални оргии са само една от хилядите възможни форми на явления като „връщане към изворите" и „сливане", които винаги са съществували.
Сънищата със Свръхаз
Свръхазът съдържа собствената си дефиниция - всичко, което „стои над" Аза и ограничава свободата му.
Съществуват нормални и патологични видове Свръхаз.
Нормалните видове изобилстват - от пътните знаци до законите, през всички възможни правилници и забрани! Разрешенията също са вид Свръхаз, понеже отменят някаква забрана. Принадлежността на човека към една или друга националност е Свръхаз, тъй като го принуждава да спазва определени норми и закони. Всяко възпитание (дори съвършеното) е Свръхаз, защото налага на възпитавания Аз външни повели. Очевидно е, че по своята същност никое дете не съответства на възпитанието, което получава. Обществените норми са Свръхаз, както и модата, разпространените мнения и начини на мислене, идеологиите, организираните религии, моралът, дори началото на работното време.
Различните видове Свръхаз (главно онези, които са продукт на възпитанието) могат лесно да бъдат изживени по патологичен начин. Достатъчно е чувството за вина или за малоценност да пропълзи в психологическата машина, за да се превърне Свръхазът във вътрешен враг. В такива случаи той се преобразява в истински наказателен отряд, всяващ страх й тревожност. Вътрешната свобода се пропуква. Обикновеният червен светофар по пътищата става символ на задължение, което трябва да се спазва под страх от чувство за вина и тревожност. Нормалният Свръхаз - карам колата в дясното платно, става анормален - карам в дясното платно, за да видят „другите" колко съм дисциплиниран, или защото винаги имам чувството, че „преча" някому, че не съм на мястото си. Това само като пример.
Ясно е, че именно възпитанието формира най-важните видове патологичен Свръхаз. Тогава се появяват известните чувства за малоценност и за вина, тревожността, усещането, че не съществуваш, че нямал: право да съществуваш, различните страхове като страха от кастрация и някои други.
Тук се намесват сънищата със Свръхаз. Било за да очертаят вътрешна ситуация, неосъзната от сънуващия, било за да го предупредят за възможно негово бъдещо поведение (все с помощта на скрития в несъзнаваното компютър, който е безкрайно по-информиран от съзнанието).