Сънищата със Свръхаз обикновено са въртят около някаква авторитетна фигура. В тях виждаме полицаи, митничари; принудени сме да показваме „пропуск"; изрядни сме или не сме; във всички случаи се налага да даваме обяснения. Появяват се представители на закона, адвокати, съдии. Или учители, надзиратели.
Сред предметите наблюдаваме бариери, пътни отклонения, забранителни табели; накратко, всичко, което спъва, възпрепятства, блокира, наказва, обвинява, подлагана съмнение, отклонява от пътя и пр. Иначе казано, всяка преграда пред свободата.
„Класически" сън за Свръхаз (на трийсетгодишен мъж)
В този сън присъства една от цитираните no-горе фигури.
- Карах колата си доста бързо, но имаше нещо ненормално. Отвсякъде излизаше пушек. Установих, че не мога да отпусна спирачката и моторът загрява. Спрях и забелязах в далечината пътен полицай. Разхождаше се напред-назад, но така и не се приближи към мен.
Дейността на този човек е „застопорена" - спирачката е вътрешна, разбира се; личността „прегрява", тъй като се разкъсва между свободата си и повелите на Свръхаза.
От друга страна, полицаят в далечината е и символ на Майката, от която се очаква помощ, но която в съня не откликва на зова.
Като се имат предвид безбройните нормални видове Свръхаз, забелязваме, че човешката личност е същност, „опакована" в социални условности. Дали в такъв случай „индивидуалностите" не са чисто и просто „измислени"? И ако можехме да освободим всеки Аз от неговия Свръхаз, нямаше ли всички Азове на земята да бъдат еднакви, недиференцирани?
ЕЗИКЪТ НА НОЩТА
Защо и как нощното ни мислене не прилича на дневния ни „разум"? Защо не използваме един и същ език и в двата случая? И защо нощният език ни изглежда съвършено нормален, докато сънуваме?
Дали пък езикът на сънищата не е нашият най-истински език, нашето основно изразно средство, след като децата и диваците се изразяват главно чрез символи?
Що е символ?
Да си представим един фотограф. Той ни показва образ. Обяснява ни, че е искал да предаде определено усещане, определено душевно състояние. За него образът притежава собствен смисъл и всеки път, при всеки поглед поражда в,душата му една и съща емоция. Това може да е спомен за атмосферата в детството му, за изживяно щастие или тъга; образът може да „символизира" - за него -самотата, живота или смъртта, отминаващото време или друга някоя лична ситуация.
А за нас? Ще изпитаме ли същите чувства със същото качество? Слабо вероятно е, след като образът илюстрира лична емоция. Но очевидно би било различно, ако предизвикваше същия вид емоция със същата въздействаща сила у сто хиляди души.
Това показва, че истинските символи не се срещат често. А терминът се използва под път и над път. Някоя рекламна марка става „символ", а киноартистка се превръща дори в архетип!
Но да се върнем на фотографа. За него образът ще е истински символ. За нас ще е само „знак" или алегория.
Излиза, че символът е заредена с емоция представа; без емоцията той се превръща в знак или алегория.
За да разберем символа на фотографа, трябва добре да познаваме самия човек.
Но това вече го знаем. Такъв е основният принцип при тълкуването на сънищата - всеки символ трябва да бъде анализиран в съответствие с личността на сънуващия.
Далечен израз на самите нас...
Примери много. Да вземем един колекционер. Защо трупа оръжия, саби, марки, дори кибритени кутии или етикети на пури? Ами онзи другия, за какво му са толкова много моливи или обувки, или дрехи? Какво представлява това събиране на вещи, от които няма никаква нужда, които за него са символи, а за нас, поне на пръв поглед, не означават нищо? Почти сигурно е, че колекционираните предмети напомнят за ,,нещо", дълбоко погребано в несъзнаваното. Те са знаци, чието истинско значение остава неизвестно за „колекционера". Когато обаче се появят в съня, те насочват индивида към далечна атмосфера или спомен, които управляват личността му - без негово знание, естествено.
Символът е свързан с усещането
Съществува един важен закон: за хората и нещата съдим по усещането, което са оставили у нас. Обективната реалност, каквато и да е тя, ни е непозната.
Така всичко става символично - дума, образ, цвят, предмет, музика, жест. Защото истинският символ винаги