предполага нещо повече от непосредствено възприетия смисъл.
През целия си живот ние използваме, без да си даваме сметка, безброй символи. Нещо повече: у нас живее вселена от символи; те ни карат да действаме и да реагираме; те управляват чувствата и емоциите ни. И ако е толкова трудно да се дефинира символът, то е, защото той е свързан с усещането, а не с разума. Най-добрият пример за това ни дават сънищата.
Как „се създава" символът?
Щом се сблъскаме с някое абстрактно понятие, ние се опитваме да го представим чрез „знак". За да изразим идея, чувство, усещане, използваме знаци, тоест образи, черти, предмети и пр.
Поначало символът притежава субективен смисъл. За да стане той общ за много хора, е необходимо „знакът" да напомня на всеки и незабавно представената абстракция. Казваме например, че "безкрайност" е математическият символ за безкрайност. За повечето от нас това е само знак, който не поражда никаква емоция. Но за някои, които имат усещане за безкрайност или за числа, той ще се превърне в истински символ.
Следователно още веднъж се убеждаваме колко е трудно да се даде дефиниция на символа! Ще цитирам по този повод
Йохан Бахофен8
: „Символът пробужда интуицията; езикът може само да го обясни. Символът задвижва едновременно всички струни на човешкия дух; езикът предава само една идея наведнъж. Символът е пуснал корените си в най-тайните дълбини на човешката душа; езикът докосва като полъх само повърхността на интелекта. Единият е обърнат навътре; другият - навън. Единствено символът е способен да слее най-разнообразни неща и да създаде впечатление за еднородно цяло. Ду-
Символ = единение
По същината си всеки истински символ е „религиозен". Защото се опитва да свърже в едно цяло нашия Аз, света и вселената. За примитивните племена (и за детето) повечето от действията са сами по себе си „религиозни", защото се основават на несъзнавано, останало в тесен контакт с околния свят.
Но „преживяният" символ е преди всичко от областта на сънищата. Там именно той заема истинското си място. Там заговаря на своя език. Когато човеците се спускат в кладенците на съня, у тях понякога изплуват хилядолетни образи, царували в кой знае колко мозъци преди нашите...
Фройд, Юнг и символът
•Фройд, когото са упреквали, че разглежда всички символи като израз на изтласкана сексуална ситуация, пише: „Символите често имат разнообразни и многобройни значения, така че, както при китайското писмо, те трябва да се тълкуват за всеки отделен случай само във взаимната им връзка. Към тази тяхна многозначност се прибавя свойството на съня да дава повод за противоречиво тълкуване, да представя мисловни структури и пориви на желанието, различни по съдържание и често твърде отдалечени едни от други по природа." И продължава: „... важно е да се държи сметка за философските, религиозни или морални нагласи на съзнанието." •Колкото до •Юнг, той се е опитал да класифицира символите според начините на формирането им.
а) Символът се създава по аналогия. Например слънцето огоюдява; така то се родее с любовта, чиято „топлина" също оплодява в афективно отношение. Слънцето блести и сияе като Бог или Отец, ще рече Баща. Слънцето е високо в небето, откъдето символът на изкачването - човек „се изкачва" към светлината; на кой ще му дойде -З
наум да „слезе" към нея? Светлина може да се свърже със слава - „издигаме се" към славата и почестите, никога не „слизаме" към тях! Това добре показва как един създаден по обикновена аналогия символ управлява езика и трайните словосъчетания. Можем да продължаваме колкото си щем с аналогиите, докато стигнем до големите универсални символи, «а които ще се спрем по-нататък.
Друг пример: луната е бледа и мистериозна; тя принадлежи на нощта. Превърнала се е в символ на женственост, нежност, тайнство, на непризнатата любов, на майката и т. н.
Още един пример: водата е аморфна и гъвкава. Или е гостоприемна, или е смъртоносно привлекателна. Така е станала символ на женствеността.
И тъй нататък.
б) Символите изразяват мощни и всеобщо разпространени усещания. Тук на преден план излизат големите природни явления - водата, дъждът, бурите, денят, нощта, изгревът и залезът на слънцето, плодородието на почвата, животът, смъртта, могъществото, Бог... И всичко във връзка с тях, което засяга дълбоките усещания на човека. Могат да се приведат и други примери. Да се върнем на слънцето и на неговата слава, символизираща Бог, Отец, блясък, успех и какво ли не още. Да си представим също плодородието на земята, от което зависи животът на хората - оръдията за обработването й се превръщат във важни символи. Земята (оплодената) става символ на жената. Слънцето и водата (които я оплодяват) се женят, за да осигурят плодородието. Ралото се превръща във „фалически" символ (то разорава и „пробива" Земята-Жена) и т. н.