Ясно е как би се почувствал човек, прочел подобно „тълкуване", след като наистина е сънувал, че му падат зъбите. А това е извънредно разпространен сън, който вероятно се явява в една нощ на десетки милиони души само на един континент! Защо тогава този континент досега не се е обезлюдил?
Така че всяко „тълкуване" от такъв род направо буди смях. На какво всъщност се опират авторите му, за да го направят? Дали пък просто не са си го измислили? Не са. Но са опростили общата символика на зъбите до степен, при която сънят губи истинския си смисъл.
Ще видим това по-нататък.
Тук ще кажем само, че в цитирания съновник идеята за „смъртта" се свързва по най-елементарен начин с идеята за „падналите зъби". (Това впрочем съответства на едно все още разпространено народно вярване.) Простичкият читател веднага ще си помисли за физическата смърт, което е нелепо. Преводът на всеки символ трябва да се опира на психологията. Падането на зъбите насън е символ на „кастрация", тоест на принизяване на личността (страхове, тревожност, чувство за малоценност, страх от неуспеха и т. н.). Което е разбираемо, след като знаем, че здравите зъби са знак за мощ (да си спомним за акробатите, които висят на зъбите си!).
И на това ще се върнем.
Да отречем ли всички съновници?
Обикновеният съновник не върши работа. Но речникът на символите в различните цивилизации и през различните векове е друго нещо.
Добрият речник на символите предлага богата гама от нюанси; един и същ символ „се разклонява" в многобройни значения. Ще видим по-нататък, че нито един символ не притежава веднъж завинаги фиксиран смисъл, приложим към всеки отделен случай. Представете си, че някой каже: „Сънувах освирепял кон." Какво би могло да означава това? Само по себе си - нищо, защото всичко зависи от „контекста". Здрав ли е човекът, или е болен? Интроверт ли е или екстроверт? Какви са му социалните, културните, семейните, психологическите „мерки"?...
За какво служат сънищата?
Сънищата са абсолютно необходими за душевното и психологичното равновесие. Те са не по-малко важни от храненето и спането. Представляват нещо като жироскоп, като прът за балансиране, който ни задържа върху опънатото въже на равновесието. Отсъствието на сънища може да доведе до афективни и умствени смущения, до недостиг на животински белтъчини с всичките им драматични последици.
Сънят е нещо като психологическо дишане. Той е преди всичко друго „отдушник" на много от поривите, които потискаме през деня. Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от надеждите, претенциите, желанията. И главно - изтиква на повърхността вътрешните ни трудности, като често ни сочи как да ги преодолеем. Всичко това е дело на един огромен компютър - нашето несъзнавано.
Тайният ни разузнавач
Сънят е също нашият таен и най-ценен разузнавач. Той е образът на пълната ни самота. В съня ние общуваме със себ.е си без никаква възможност за хитруване. Нищо друго не съществува извън нас. И повечето лица, които ни се присънват, често са просто други аспекти на личността ни. Ясно е при това положение колко е важно да декодираме радиограмите на нашия разузнавач, за да ги разберем и да извлечем полза от тях.
Равносметка на афективния живот
Има сънища, които ни разкриват колко сме недоволни - понякога несъзнателно - от живота си. В други прозира нашата враждебност, дори омразата ни към себе си.
Но сънят изпълнява функцията и на компенсаторен . механизъм. Той противодейства на носталгията, на съжаленията, на безсилието. Нощите изобилстват от сънища, в които човек лети във въздуха с поразителна лекота или се проявява като непобедим воин, или пък, ако през деня робува на своите принципи и на мнимата си добродетел, се превръща в „плейбой", заобиколен от красиви жени и не по-малко прекрасни автомобили! Колко ли хора са обект на безкрайна любов насън!
Понякога обаче картината рязко се изменя. Тогава човек бива разоряван, осмиван, обругаван, унижаван, изоставян; проваля се във всяко начинание, свършва в затвора, изпуска всички влакове на света, разпилява багажа си по огромни, отчайващо пусти перони...
Ето така сънищата показват, че повечето хора изобщо не са това, за което се мислят...
Нощен дневник
Човек доста рядко си спомня изцяло съня си (с изключение на „големите съновидения", за които ще стане дума по-нататък). Но често се събужда поразен от една или друга негова част. Истината е, че всеки от нас, дори и да не си дава сметка за това, сънува не по-малко от час или два на нощ! Ако си дадем труд да изчислим, ще видим, че сборът от сънищата ни би изпълнил един дебел том. Нека само си представим какво огромно количество умствен материал никога не докосва съзнанието ни и какви неподозирани възможности на мозъка остават неизползваеми през дневния ни живот.