Слънцето, което всяка сутрин изгрява иззад хоризонта, се възприема като символ на възраждането след смъртта. Неговият блясък, топлина, слава, непобедимост се предават на големия универсален символ на соларните герои, които населяват както класическите повествования, така и филмите, били те добри или слаби. Темата
Всекиму според мярата
1) Да вземем един човек с ниска култура и беден живот. Той е заобиколен от предмети без стойност, които за него са безценни. Затова се превръщат в символи. Какво му напомнят те в емоционален план? Детството? Скърби или радости, неизразими с думи? Някоя голяма любов, излиняла с времето? Съгласие с природата? Ами тази благочестива картинка, кътана като фетиш, не символизира ли единението с Абсолютното по мярата на нашия човек, който по този начин става огромен?
2) Да вземем друг човек с добре развит вътрешен живот. За него всичко се превръща в символ - дървото и вятърът, денят и нощта, долината и камбанарията, океанът и приливът, работата и почивката. Този човек е неизмеримо богат.
3) Ето и трети човек, който е прекалено рационален; вътрешният му живот сякаш е пресъхнал. За него символите са само архаичен обект на любопитство, откъснат от всякакъв емоционален контекст.
Но идва нощта и с нея сънищата. Тогава и у тримата възникват еднакви образи. Това са големите символи.
Те съществуват у всички - у невежия и образования, у младия и стария, у мъжа и жената, у детето и първобитния човек. Големите символи не зависят от раса, религия или морал. Те са преминали през вековете. Родили са безброй митове и легенди. Подхранвали са потребността от рай и ад на всички народи.
Благодарение на тях се появяват „големите съновидения", чийто произход трябва да се търси в архетиповете.
що е архетип.
Ако е трудно да се определи що е символ, то е почти невъзможно да се обясни какво е архетип! А архетиповете съществуват, след като произвеждат символи. Само че самите те са „неуловими" като осезаема и ясна действителност. Какво значи това?
Архетипът е чисто усещане. Той е чиста потенииалност. Нещо като психически склад. Ако се опитаме да си представим архетипа, в съзнанието ни ще се появи символ. Той ще е повече или по-малко близък до архетипа, но все пак ще е само символ.
Можем да направим едно сравнение: архетипът е не-диференцирана енергия, докато символът е нейният „видим образ". Или; архетипът, това са виртуалните фотони, свързани с електроните; символът е светлината; произведена от фотоните, „активирани" след възбуждането на електроните.
Да си представим, че някой художник например реши да нарисува архетип. Това е невъзможно - както казахме no-горе, той ще изобрази символ. Ясно е обаче, че съществуват твърде близки до архетипа символи, които буквално са „слепени" с него. Това са много големите символи, онези, които карат човешките същества да реагират по един и същи начин навсякъде по земята.
Така разбираме колко могъщ е близкият до архетипа символ, когато се появи в съня ни с всичките си емоционални и енергетични последствия! Дотолкова, че понякога може изцяло да промени живота ни... Ще видим това в следващите страници.
VI
ГОЛЕМИТЕ СЪНОВИДЕНИЯ
В някои сънища „индивидуалните" символи изчезват. Това може да изглежда в противоречие с казаното досега, тъй като в контекста на дадена личност всеки символ е индивидуален.
Но в „големите" сънища се явяват символи, дошли пряко от дълбоките усещания, свойствени на цялото човечество. Тези сънища са могъщи, понякога незабравими. Те могат да бъдат заредени с огромна енергия и да породят у човека много положителен или много отрицателен психологически климат.
Как да разпознаем „големия сън"?
Преди всичко по наситената атмосфера, която цари в него. Това е сън, който човек се чувства длъжен да разкаже на някого, дори на безразличен съсед. Сън, от който трябва да се „разтоварим", дори ако не можем да го разтълкуваме.
•Символите, които се появяват в него, се отнасят почти винаги до най-силните човешки усещания - живот и смърт, щастие и нещастие, безгранична любов, единение със себе си или разпадане на личността, големите надежди на детството и пр.