•ТАНЦУВАЩИТЕ ХОРА. Те се държат за ръка и танцуват много бавно. Това е нещо каторитуален танц, почти свещен. Всъщност става дума за оргия във високия смисъл на термина. В случая танцът означава общение със Земята и нейното плодородие. Той установява връзка между Земята-Майка и Анимата на сънуващия. Бележи важен духовен етап. Танцът е и символ на приобщаване ъ сплотеност (хората се държат за ръце). Той е движение, жест, който има смисъл. Да си припомним танците на остров Бали - и най-дребният жест разкрива свещен смисъл, смисъл на принадлежност към общността. В сравнение с тях западните танци са само бледи копия, тъй като не се облягат на отдавна загубения стремеж към единение, който нарекохме „религиозност".
Накратко, този сън насочва сънуващия към основното у него, към принадлежността му към всичко на света. Това той дължи на силната си и хармонична Анима.
Голям странен сън
Сънуван от четирийсетгодишен мъж, инженер, женен.
-Намирах се на нещо като безкрайно плато, като гигантска кръгла платформа. Тя се въртеше около невидима централна ос. Не усещах никаква центробежна сила. Пред очите ми преминаваха хо-
ризонти... облаци... светлини. Изведнъж платформата замря. Чух да пее мощен глас - мъжки глас, но много висок тенор; глас без вибрации, студен, пронизителен. Не познах мелодията. Гласът беше, повтарям, изключително мощен, но студен като заснежено поле, осветено от слънцето. После... не знам. Сигурно съм се събудил...
Ето какво казва мъжът за съновидението си:
- Никога не съм сънувал no-странен сън! Още чувам гласа! И това безкрайно плато... Навява ми чувство за абсолютна самота - аз, сам със себе си, търсещ мястото си във вселената... Вярно е, че се намирам на кръстопът в живота си; не ми харесва да съм инженер... или no-скоро не харесвам тясната специалност, в която съм ограничен; бих желал да правя астрономически изследвания с метафизична цел... Ще ми се да се откажа от професията си, но как? Знаех, че платформата се върти, както се върти Земята, без да усещаме центробежната сила поради дължината на радиуса. Но как ме зовяха тези хоризонти, до един различни, неописуеми! Бях някак неподвижен във Времето, някак вечен... Платформата спря и всичко спря. После този глас... Чували ли сте подобни?
-Да-
- Тези гласове ме омайват; това са гласове на хермафродити; стигат до големи височини като женските, но са напълно лишени от вибрации. Ще речеш - едновременно ангелски и дяволски, сянка и светлина. Сякаш възвестяват второто пришествие! Но какво искаше да ми каже този глас? Той бе някак вън от мен, вън от всичко. Като всепронизваща сабя... Да... глас... чакайте... прекрасен, естетичен... острие... съвършена чистота... но му липсваше женска топлина... Всъщност всичко в съня беше студено... Бях сам... Ах, ако само се бе появила някоя жена!
Повече не видях този човек и не можахме да продължим заедно тълкуването на големия му сън. Какво означаваше той? Вярно е, че всичко в него изглежда ледено.
Каквото и да разправя човекът, не е изключено сънят му да е израз на дълбоката му душа в дадения момент от живота му. Високият тенор, който наистина не вибрира, е дискант. Днес той звучи в изпълненията на старинна музика. За отбелязване е, че някога било забранено жени да пеят в църквите и затова Йохан Себастиан Бах използвал детския глас вместо сопрано и дисканта вместо алт. Бах често прибягвал до дискант, когато музикалният текст разказвал за „падение", за покаяние. Ясно е защо -алтьт е „паднало" сопрано, тъй като не може да достигне до „височините" му. А сънят? Дали в ледения безкрай не се е изгубила Анимата на сънуващия? Обвинителен ли е гласът? Или предупредителен? Дали обявява „присъда", наказание, „кастрация" на личността? Дали у сънуващия присъства латентна „хомосексуалност" - някога високите тенори са били гласове на „кастрати", днес те се постигат чрез специално обучение, Сънят очевидно е много странен и би трябвало да се узнае какво „послание" изпраща мощната и смразяваща песен...
Ще видим по-нататък друг „голям сън", също на инженер.
Сън с лабиринт
Явил се на трийсет и пет годишна жена, журналистка.