- Това става през деня. Намирам се в дълъг лабиринт, но на повърхността на земята. Усещането е грандиозно. Вървя към изхода. Стигам до затворена врата. Отварям я. Но отвън прониква червено-оранжев лъч, много прав, и ме отблъсква назад в лабиринта. Правя отчаяни усилия да изляза, но лъчът не ми позволява. Не изпитвам никакъв страх. Казвам си само: „Какво става? Какво иска този лъч?"
Коя е жената? Тя е твърде общителна, твърде екстро-вертна, живее бурно, неомъжена е, няма семейство, тоест няма център. Явно е, че прекалената й отвореност я кара да бяга навън от нещо, несъмнено от себе си.
Какво означава сънят? Основните му елементи са лабиринтът и отблъскващият лъч. Да ги разгледаме. •ЛАБИРИНТЪТ. Да си припомним изрази като „лутам се из лабиринта" и „търся изход от лабиринта". Думата подсказва и трудности в ориентирането, навява мисли за маршрути, стигащи до задънена улица, и пр. Очевидно е, че при тази жена става дума за лабиринта на собствения й живот.
Лабиринтът е сроден с кръстопътя. Той ни предлага много посоки. Така че имаме колебание, после избор на посока.
Тук е необходимо да се открие „ключът" за излизане от лабиринта, както в легендата го е сторил Тезей, затворен от Мйнотавъра в критския палат на Минос; известна е историята с нишката на Ариадна.
Но лабиринтът може преди всичко да символизира търсенето на център. В такъв случай функцията му е да забави пътника, който се е устремил към вътрешния си център, към своя истински Аз. Става дума за стремеж към духовност.
В символно отношение лабиринтът е пътешествие за избраници. Непосветените не могат да открият тайния център. Човек трябва да преодолее множество, изпитания, преди да го достигне. Лабиринтът е концентричен. Той е магически символ и означава: съсредоточи се върху себе си, отстрани вътрешните препятствия, не се оставяй да те подмамят пътищата, които не водят доникъде, не се доверявай на привидното и пр.
Лабиринтът е символ на вътрешното обновление и е близък до Мандалата, за която ще стане дума след малко.
•ЧЕРВЕНО-ОРАНЖЕВ ЛЪЧ. Той напомня за прословутия лазерен лъч, с който сънуващата била горе-долу запозната пр силата на професията си. За обикновените хора лазерният лъч символизира могъществото, концентрираната светлина. Той реже, пробожда, убива (той е лъчът на смъртта).
Това е много красив сън. „Посланието" му е просто -журналистката трябва да престане непрекъснато да бяга
от вътрешните си лабиринти; тя Ще намери изход от трудностите си в центъра на самата себе си. Там ще открие своята интровертна част, Онази, която е загърбила. Необходимо да се обърне назад, спешно е - мощта на отблъскващия я лъч го показва. Лъчът я предупреждава също за грозящата я опасност - и обществото може да я отблъсне, ако продължава да си играе на агресивност. Мислейки за лазерния лъч, тя ми каза:
-Превърнала съм се в копие на мъж. Подобен лъч е фалически! А знаете ли колко мъже са ме отблъсквали! Заявяваха ми открито или ми даваха да разбера следното: „Стани жена, способна да има семейство (=център), и ще те обичам."
Сън с град
Става дума за кошмар, сънуван от мъж на четирийсет и две години.
- Никога не бих могъл да предам ужасяващата мощ на този сън. Намирах се в град. Той бе свръхмодерен, кафкиански, широко разпрострял пипалата си. Усещах, че диша! Градът живееше, задъхваше се, мърдаше! Беше жив и сякаш надарен със съзнание! Разнасяха се чудовищни шумове - всичко бе чудовищно в този кошмар. Надарен със съзнание град, който знаеше какво иска -това ме ужасяваше най-много. Чувствах се сам, изолиран, изгубен, макар там да имаше огромни тълпи, тълпи на гроздове, и да се намирах в центъра на един от тях, който също дишаше в унисон, като едно-единствено тяло. На хоризонта се стелеше океанът. Водите му дишаха! Надигаха се и спадаха с огромно дрезгаво хъркане -ужас! Струваше ми се, че ей сега ще се разлее и ще погълне града. На едно място в града, именно в града, забелязах издигнат на платформа кораб.
Кораб в града - представяте лиси? Беше страшно и странно... На борда се виждаха членовете
на екипажа в летни униформи. Стояха неподвижно и гледаха града, който все no-хаотично се движеше. Явно нямаха нищо общо с него. Отвърнах очи от кораба. След това градът главоломно закръжи. Всичко започна да потъва, сякаш всмукано от огромна фуния. Събудих се с вик: „Не искам вече, не искам вече!"
Ето какво означава този сън - без да се разпростираме в подробности - така, както го разтълкувахме заедно със сънувалия го.