4) Героят е непобедим. Той не умира, а ако умре, възкръсва. Оставя незаличими следи в човешката памет дори ако „изчезне" безследно в пламъците.
5) Героят „умира" млад. Било наистина, било символично (например спортният „герой", който се оттегля след някой заговор или предателство).
Сънят на Жан-Жак (18 г.)
- Карах мотоциклет, „Харли Дейвидсън". Провирах се между хората. Взимах им акъла. Изкачвах се нагоре, спусках се надолу. Към мен се присъединиха и други младежи на мотори. Тълпата се отдръпна. Мисля, че бяхме решили да нападнем банка. Тогава се събудих.
Този сън е добър пример. В него откриваме:
1) мотоциклет - средство за лична свобода. Сънуващият се провира между хората - той е виртуоз; виртуозността в която и да е област е част от темата за героя. Да отбележим все пак, че някои случаи - виртуозно каране на мотоциклет или кола например - могат да свидетелстват за склонност към самоубийство, да показват тайно желание за смъртоносно произшествие;
2) мотоциклетът е мощен - „Харли Дейвидсън". Той може да символизира вътрешна сила или потребност от сила като компенсация на чувството за малоценност и безсилие;
3) „героят" се сдобива с „последователи" - и други младежи се присъединяват към сънуващия;
4) появява се и темата на престъплението (план за нападение на банка). Престъплението може да е част от героичната тема, когато поражда у сънуващия чувството, че е „по-велик" и „по-силен" от другите. Младежките „банди", образуващи нещо като мафия, често са част от същата тема; те са изолирани, тоест сами в обществото; притежават свои тайни и пр.
Компенсаторен или не, този сън бележи някаква вътрешна промяна у младия сънуващ. Така стигаме до друг вид сънища.
Сънища, изразяващи вътрешна промяна
Тъй като човешкият живот представлява система в движение, той непрекъснато понася по-малки или по-големи промени. Някои етапи от капитално значение за вътрешния живот - и следователно за живота изобщо! -са белязани от сънища със следните основни теми:
Преход
Всеки сън за преход показва промяна в състоянието, обикновено положителна. Подобен сън понякога бива последван от истинско вътрешно „преображение", при което се появяват по-голяма динамичност, въодушевление, радост от живота...
Сънищата за преход имат разнообразни сюжети. Например:
- преминаваме през брод;
- прекосяваме река с плуване или кораб; сънуващият осъществява преход от единия бряг до другия;
- влизаме в тунел и излизаме от тунела на светлина;
- преброждаме тъмна гора и се озоваваме на слънчева поляна;
- пътуваме с подводница. Това е темата за Йонас,- пътувал в корема на кит. В символично отношение става дума за завръщане в майчината утроба, откъдето се черпят нови сили. След пътешествието в тъмнината (на несъзнаваното) пред нас засиява другият бряг;
- пътуваме нощем с влак, кола и пр. Достигаме до някакъв път например, във всички случаи до друго място, което е знак за ново начало.
Сън на четирийсетгодишен мъж
Само ще резюмирам този доста дълъг сън, за да извлека от него символиката на прехода.
- Мъжът сънува, че търси града на детството си. Изгубва се, после се връща, за да намери пътя си. Среща една циганка, която му го посочва. Накрая градът се появява пред очите му. Нощ е. Някаква река го отделя от целта. Събужда се в момента, когато търси начин да я премине, за да достигне до „обетования" град.
Това е голям сън! В него имаме:
- желание да се възстанови връзката с ценностите от детството (родният град);
- вътрешно лутане (сънуващият се изгубва);
- циганка; тук тя представлява Майката, онази, която познава тайните на пътя в живота, която показва бъдещето;
- откриване на пътя до бленувания град и до себе-осъществяването. Остава да се преодолее едно препятствие - водата. Последен преход преди достигането до другия бряг, до себе си. При това е нощ (отново тъмнината, която цари в душата на сънуващия). Едно е сигурно - човекът търси начин да извърши „прехода", който за него ще изиграе ролята на възраждане...
Друг сън за преход (на четирийсетгодишен мъж)
- Влакът ме отнасяше в дълъг и много тъмен тунел. Движеше се с грохот. Тревогата ми постепенно нарастваше. Дойде контрольорът ^бях изряден. И изведнъж влакът излезе от тъмното; тръгна по някакво възвишение; ниско долу се простираше прекрасна долина, в която забелязах малък австрийски град... Бях щастлив.