Можем все пак да си припомним голяма част от сънищата си, ако ги запишем веднага щом отворим очи (или ако ги разкажем пред магнетофон). Според Фройд забравянето на съня се дължи на изтласкването му. Това означава, че след като се събуди, човешкото същество изтласква в несъзнаваното тревожните елементи от живота, разкрити му от съня.
Едно отлично средство да запомним сънищата си е да си кажем (когато си легнем), че ще сънуваме. То е все едно, че сме вкарали щепсел в контакта и по този начин сме създали допълнителни „електрически връзки" между невроните си.
Така че, след като всеки от нас изживява няколко години от живота си в сънища, носители на важни послания, не си ли струва да се поспре на тях?
II
МОЖЕМ ЛИ ДА ТЪЛКУВАМЕ СОБСТВЕНИТЕ СИ СЪНИЩА?
По принцип всеки е способен да разтълкува доста правилно сънищата си. Но на практика непрофесионалистът бързо се сблъсква с някои трудности, които ще се опитам да изложа.
•Четири главни условия за тълкуване
-Първото условие е да отделим на сънищата си вниманието, което заслужават! Както в дневния живот понякога прекосяваме възхитителни пейзажи, без дори да ги забележим, така можем да подминем сънища, които при правилно тълкуване и осмисляне биха променили живота ни.
-Второто условие е да познаваме възможно най-добре „езика" на съня. Той е. винаги символичен (макар понякога да не изглежда такъв), затова трябва да знаем какво означава един или друг символ. Доказано е: сънят никога не прибягва до „бинарно" изобразяване на действителността (ще разгледаме този термин след малко). Въпреки това всеки сън притежава голяма вътрешна логика и свързаност. Така че налага се да се задоволим с използваните от съня символи и да направим всичко възможно, за а ги разгадаем. Съгласен съм с вас - жалко е, че сънят ни съобщава нещо на очевидно тайнствен
език, но какво да се прави? Защо трябва наистина някой да сънува, че се е заплел в съдържанието на изкормения си куфар насред булеварда или че се разхожда по дрипи и е станал за посмешище? Нямаше ли да е по-просто да се види насън като човек с чувство за малоценност, който се бои да не се провали или просто има не особено ласкаво мнение за себе си?
Разбираемо е, че такъв ясен сън не може да съществува; как да „се обрисува" чувството за малоценност или страхът от провал? Нали това са абстрактни усещания, единствено преводими чрез знаци, образи и символи?
Все едно. Нека повторим - много е трудно да се разтълкува докрай един символ. За тази цел човек трябва да е едновременно психоаналитик, да познава историята на религиите, да е специалист по митовете и да е наясно с всеобщите и частни символи... Изключително рядко се случва едно-единствено същество да притежава такава камара от знания. Затова ще трябва да поопростим нещата...
- Третото условие е да си кажем и пак да си кажем, че всеки сън е отправен от нас към нас. Че не засяга никого другиго освен нас. Сънят е състояние на тотална самота. Трябва да бъдем убедени, че не бива никога да го приемаме буквално. Достатъчно е да си спомним многобройните сънища, в които човек убива родител или приятел, изоставя детето си, в които жената е бременна или присъства на смъртта на близко същество (или смятано за близко!...). Сънят описва онова, което става дълбоко в личността на сънуващия и засяга само него. Нищо повече. Но изпълнението на това трето условие се сблъсква с някои трудности - ще видим какви. .
- Четвъртото условие е да знаем, че истинската ни същност почти никога не е такава, каквато ни се струва. Че в несъзнаваното ни кръжат „комплекси" - нормални или не - като спътници около планета; че върху някои от тях са положени предпазни плочи, а в най-дълбокото блуждаят безброй изтласквания!
Именно за да възвърнат на личността нейната автентичност, съществуват психоанализата... и анализът на сънищата.
•От тези четири условия следва, че за да тълкуваме сънищата си сами, е необходимо да знаем:
а) какви сме;
б) какво търсим.
Ако даден индивид е подчинил личността си на поведение, което му дава илюзията за сила, интелигентност и себепознание, той рискува да премине покрай някой значим сън, без да го забележи. Защо? Защото отказва (поради неосъзнат страх) да постави под въпрос и най-дребното нещо, което го засяга лично. Защото се плъзга по повърхността на нещата.