Выбрать главу

Да видим асоциациите:

- Отдавна се чувствам на тъмно, като в тунел. Това пътуване прилича на мен... Затова се обърнах към вас. Влакът беше мощен; движението му - неотвратимо, не­удържимо. Какъв тунел само! Вярно е, че от няколко ме­сеца насам ми попросветна пред очите и тревожността ми почти изчезна. И въпреки това се чувствах гузен. Кон­трольорът обаче установи, че всичко ми е наред! Колко­то до австрийското градче... Тъкмо в Австрия срещнах преди години млада германка, която много обикнах, ко­ято все още обичам... като някаква безлика същност... Тя завинаги беляза душата ми. За мен тя е символ на дълбокия, съпричастен живот. Нещо като мой „двойник". Никога няма да я видя отново. Но знам, че някъде се

намира моят втори Аз, моето друго лице, моята „поло­винка", ако мога да се изразя така... Дали краят на съня означава голямото пристигане?

Ето така след преминаването на влака през тъмния тунел се появява долина и в нея австрийското градче, в което сънуващият е изживял извънвременна любов. Мъ­жът е достигнал до своята Анима, до вътрешната си сила. Прекрасен сън.

Мост

Този символ е доста ясен - мостът свързва две места. Чрез него преминаваме от единия на другия бряг. В съни­щата той означава осъществяване на преход между две душевни състояния, два вида психологическо поведение, понякога противоположни. Така мостът черпи от богат­ството на две символики - на прехода и на достигането.

В някои големи съновидения да преминеш по мост оз­начава да установиш връзка, да се съединиш, да се слееш с нещо по-обширно от себе си.

Затова винаги е необходимо да се анализира контекстът - какви места свързва мостът? Над какво е построен? Как изглежда? Какви са размерите му, от какъв матери­ал е направен? В какво състояние е?

Сънят на Жаклин

- Пътувах с кола. Стигнах до нещо като детели­на с голям брой мостове, построени на различни нива - огромни мостове. Ужасена спрях. Вдясно забелязах дървено мостче, прехвърлено над про­паст. Тръгнах пеш без никакъв страх въпреки без­дната. Знаех, че мостчето е здраво. От другата страна се разстилаше обширно пространство, може би равнина? Нищо не задържаше погледа; нямаше нито едно дърво, само треви като в пам­пасите. Вървях и ми беше радостно.

Жаклин коментира съня си:

- Не обичам автомобилите; в тях се чувствам изо­лирана, анонимна. Няма нищо no-абсурдно от това да срещнеш приятел, карайки с пълна скорост, и той да ти светне с фаровете вместо здрасти. Детелината беше измамна. Наистина мостовете бяха красиви, възхитително проектирани, но един от друг по-студе­ни и водещи само до друга магистрала. Тоест доникъде; човек никога не знае къде се намира, когато кара по магистрала... Мостовете бяха смазващо илюзорни. Дървеното мостче съответстваше на самата мен, на свободата ми, нали то ме заведе до онази необятна площ... Магистралните мостове явно означаваха опи­тите ми да се целя no-високо от възможностите си, да правя като всички и постепенно да се превърна в блес­тяща анонимност, поела по нечовешки пътища... Чес­то съм се чувствала изкушена да изляза от женската си роля и да се наложа в обществото с някое бомбастично, добре замислено начинание. Не знам дали този сън ме предупреди да не правя нищо подобно, или изрази решението ми да остана това, което съм; но съм ща­стлива, че го сънувах.

Други сънища С мост

Резюмирам ги без коментар; те са достатъчно красноре­чиви.

-Пол стига до грейнал като дъга мост; мостът свързва сив, дъждовен пейзаж с река, по която плават лодки.

-Етиен минава по един мост и се озовава пред украсена с цветя гара, от която тръгват релси и сякаш се отправят към безкрая.

-Фредерик върви по мост, подобен на тясна уличка. Уличката се оказва задънена.

-Жули се намира точно на мястото, където четири моста се пресичат под прав ъгъл. Чака. Усеща, че трябва да избере (това е и сън за „кръстопът", за който ще стане въпрос по-нататък).

върви по мост и стига до голяма дупка. Мостът се е пречупил. Връща се обратно и се събужда, облян в сълзи.

-Мари-Жан строи малък мост над рекичка, която би било по-лесно да премине през брода. -Елен се изкачва по почти отвесен мост, който води към небето. Усилията й са напразни; след всяка крачка се плъзга надолу.

-Мишлин вижда баща си да върви по мост и да й прави знак. Мишлин се намира в парк и не успява да стигне до моста; непрекъснато се обръща назад (не съумява да се отдели от майка си).