- Плавах в ледени води. Каналът бе тесен. Докъдето поглед стига, се носеха айсберги. Небето бе металносинъо. Бях сам на борда. Водех кораба си право напред, към безкрая от лед и небе...
Този сън предава трагичното вътрешно състояние на сънуващия. Той го и предупреждава. Леденото отчаяние в душата му е явно. Животът му е драматично канализиран. Синият цвят тук е цвят на смъртта, на загубата на личността. Корабът невъзвратимо се носи право напред (по-нататък ще се запознаем със символиката на посоките). Това е сън, изразяващ стремеж към самоунищожение. Светът в него е ужасяващ и примамлив като зова на сирените, който увлича мореплавателите към собствената им смърт.
Какъв беше този човек? Той отговаряше на даденото no-горе описание. Притежаваше малко процъфтяващо предприятие. Бе богат, женен. Но упражняваше дребнава тирания над жена си и трите си деца. Всъщност изпитваше дълбока тъга, която изразяваше в редките случаи, когато се държеше естествено. Забравяше се в команди-
ровките, приемите, усилния труд. Но вътре в него цареше абсолютна самота.
Защото отрицателната Анима лишава мъжа от най-съществената му вътрешна характеристика - надеждата...
Така че в началото Анимата е само вътрешна възможност. Недокоснат восък. С тази възможност - с този радар - ще се сблъскат хората и нещата от живота. Главната „ваятелка" на Анимата е майката; тя е първата жена, която „оцветява" женския полюс на момчето. Майката е първият и най-важен от всички женски образ. И дълбокото й отношение към живота ще бъде доловено от детето. Анимата ще бъде силно повлияна и от отношението на момчето към майка му. Как я усеща то? Дали като благотворна сила? Като абсолютна сила? Положителна? Враждебна? Отрицателна?
Анимата на момче, чиято душа е вградена в душата на майката, бързо се деформира. Времето минава. Появяват се други женски лица, често многобройни. На близки жени, но и на непознати - очарователни театрални или филмови актриси например. Както и на момиченцата, обичани в детството, които човек никога не забравя. И образите нa уважаваните или желани учителки, сестри, роднини, братовчедки... Така Анимата се превръща в многолико цяло с безброй преливащи една в друга от-сенки. Но основното влияние оказва майката.
Нека повторим, че отношението на мъжа към живота, жените, любовта зависи от доброто (или лошото) формиране на Анимата му. Понякога Анимата и Сянката са покриват, както ще видим по-нататък.
Анимата не само регулира дълбокото вътрешно отношение към света, тя бива също проеиирана извън човека - върху жени, предмети, места... И, разбира се, тя се явява в сънищата под разнообразни форми.
Що е проекция?
Важно е да разберем това, преди да разгледаме сънищата, в които се явява Анимата. Ето един сън на петдесет-годишен мъж.
-Катерех се по склоновете на Еверест. Белота, но главно тишина. И заплаха, фантастично небе, дълбоко синьо, почти черно. Снегът беше тъй спокоен... Знаех, че всеки миг може да ме погълне. Залепих се за него и не помръднах повече. Очаквах най-лошото...
Това е сън с Анима. Последната е проеиирана върху Еверест, върху снега и заплахата от поглъщане. Знаем обаче, че снегът и планината (тук) са символи на опасната жена и майка. Можем следователно да заключим, че Анимата на сънуващия е силно повлияна от майка му. Случаят бе точно такъв. Интересно е още веднъж да се отбележи символичният начин, по който сънят предава посланието си. В края на краищата този мъж можеше да сънува просто че майка му го заплашва с унищожение, че стои мирен пред собствената си майка или нещо подобно. Но сънят поема по друг цът. Той разширява ситуацията и описва климата, който цари вътре в човека, отношението му към самия него и към съществуването. Да се вгледаме по-отблизо.
Сънуващият се катери. „Изкачва се". Иска да отиде по-нависоко. Към какво? Опитва се да се издигне, да се преобрази. Извършва вертикално изкачване, ще рече -мъжко, фалическо, рисковано. Стреми се да се осъществи като мъж. И това въпреки снега и възможността да бъде погълнат от него. Небето (отново!) е синьо-черно. Снегът е прекалено спокоен; сънуващият не може да предвиди какво ще се случи. Накрая той се притиска към снега и престава да се катери, престава да се бори.
Какъв беше този човек? Жертва на „поглъщаща", деспотична, задушаваща майка. Всичко това в съня е проецирано върху снега. Сънуващият иска да се освободи,