пари.
Същата символика. Отрицателната Анима се обръща срещу сънуващия и отклонява енергията му от нормалните цели.
•Симон сънува, че танцува с пияна жена. Все тази отрицателна Анима, която принизява мъжа.
лодкарите и те се разбивали в едноименната скала по течението на Рейн. - Б. пр.
•Жак сънува чернокоса жена, която се разхожда сама в някакъв парк. Той я гледа отдалеч „запленен" (отново!). Символиката на Лорелай, на сирените, мамещи и смъртоносни.
•Пол сънува порнографски сцени, долнопробни оргии. Изпитва „тъжно щастие".
Тук става дума за отрицателна Анима, но присъства и символиката на оргията.
Така че образите на отрицателните жени често населяват сънищата. Те могат да бъдат и статуи (замръзнала Анима), грозни и мръсни вещици, кабаретни певици, сводници, стриптийзьорки, жени-сфинксове, цялата гама от тайнствени и фатални жени, от жени-предмети...
Отрицателна Анима, проецирана върху места или предмети
Не един подобен случай вече цитирахме в тази книга. Често срещани места и предмети са: -долините; обикновено те са „женски" с мекотата си и с хармоничните си извивки. Като отрицателна Анима долината е пуста или опожарена, или заснежена. Вдъхва безнадеждност. В нея не може да се намери никаква храна. Долина на самотата, в която пътешественикът се изгубва. Тук всяка надежда е мъртва. -равнините; те са голи и безплодни. Понякога са тайнствено осветени от луната. Липсват ориентири. Също като долините олицетворяват самотата и загубата на личността; -корабите; в отрицателен смисъл те могат да символизират „майчината утроба", в която човек се приютява, за да избяга от живота. В някои сънища корабите са разнебитени, зле оборудвани. Вътрешността им е в окаяно състояние. Боята се лющи. Килът е пробит. Платната -продрани. Понякога кораби-фантоми бродят в открито море. Срещат се и съдове, завинаги закотвени в пристанището, без надежда за отплаване. Или пък такива, кои-
то се отправят към места, откъдето няма връщане - като в съня в началото на тази глава;
-къщите; те са важен символ; различните им нива представляват нивата на личността. Къщата е от областта на жената или майката, но и на вътрешния живот. Като отрицателна Анима тя се явява в злотворния си аспект. Може да е застинала в миналото. Или да е старомодно буржоазна, архаична, мъртва. Да е оградена с изоставена, запустяла градина. Отрицателната къща е отчайващо празна. Таванът и мазето вдъхват тревожност. Стълбите са мръсни, порутени или не водят наникъде...
Сън с къща (на мъж на двайсет и осем години)
- Току-що съм си купил къща. Показват ми я отдалеч. Намира се сред нещо като пейзаж от вълниста ламарина. Виждам децата си да садят борчета от пластмаса...
Най-странното в този сън е „вълнистата ламарина". Тя напомня no-горе цитираната долина, но изпразнена от жизненото й съдържание, от всякакъв чар, от всякаква привлекателност. Изглежда, че Азът на сънуващия (= къщата) се намира в центъра на почти мъртва (или изтласкана) Анима. Като капак на всичко децата му - олицетворение на живота - садят изкуствени борчета... след като борът е символ на вечност. И тук надеждата я няма никаква!
Не ни ли напомня това за Аполинер?
Колко е бавен на живота потока и колко надеждата е жестока.
-градовете; обикновено те са символи на майката или на Анимата. Да повторим, че в града има жители (децата) като в корема на майката. В качеството си на отрицателна Анима градът се усеща като враждебен, покварен, шеметен. В сънищата от моя архив често се появява Лос Вегас, корумпиран от хазарта град.
Сън с град (на петдесетгодишен мъж)
- Присънва му се, че броди из непознат град. Търси къщата на свои приятели. Пита за пътя си жени полицайки. Те го насочват към далечно място. Пред погледа на сънуващия се очертават сградите на Бразилия, които е виждал на филм.
Това не е Лае Вегас, а Бразилия, град, който тук се явява като изгорен от слънцето, разположен сред пустиня, недовършен и замръзнал в" някаква футуристична безнадеждна вечност. И все пак сънуващият търси центъра на своята собствена личност (къщата на приятелите), който ще му донесе сигурност. Жените полицайки представляват „униформената" му и лишена от гъвкавост Анима, скована в Свръхаза.
-градините; таен кът, където човек размишлява, участва във вътрешния си живот; като отрицателна Анима градината е вледенена, изоставена, зимна, мъглива. Тя напомня известния стих: