Сред парка пуст и цял скован от мраз две сенки минаха през този час...
-статуите; символ на вкаменена, неразвита Анима, блокирана още в детството, статуята може да приеме образа на сирена, дяволица, вещица и пр.;
-водата; символ на възможното поглъщане (при отрицателната Анима), водата се появява и във вид на блато, езеро, сняг, мъгла и производните им: лодки, лилии, замръзнали или замърсени водопади, пресъхнали басейни, болни или мъртви риби, женска песен, разнесла се над опасни води или в мъглата....
Възходът на Анимата
Положителната Анима преминава през два стадия - когато все още съществува сама за себе си и когато „се вписва" в личността и става част от нея. Знам, че е много трудно да се разбере това с разума, но Анимата нанася достатъчно поражения и предизвиква твърде много драми (влюбване от пръв поглед, което оставя само горчива утайка, любовни триъгълници, мъже, които се самоуни-щожават в нелепа „любов", безумна и разрушителна връзка и пр.), за да не се спра на нея по-подробно.
Първи стадий на положителната Анима
Жената вече не изглежда застрашителна, нито тъмна. Образът й просветлява. Става носталгичен, нежен, прикрит, тайнствен, романтичен. Но Анимата все още е неосъзната, все още е заровена дълбоко в подземията на личността. И понеже е неосъзната, тя бива проецирана. Тогава се явяват ето такива сънища:
-Сънувах девойка; тя ме гледаше нежно; изпитвах чувство за безкрайност...
-Сънувах, че тихо чета стихове, в които се говореше за очакваща ме млада жена...
-Сънувах жена в бяло в някакъв парк...
-Сънувах, че чакам параход; на мостчето стоеше хубава и тъжна жена; виждах само нея...
-Сънувах градина; беше през есента; две жени бавно се разхождаха; едната ме гледаше; изпитвах усещане за силна любов....
-Сънувах господарка на замък...
-Сънувах млада жена инвалид, за която се грижех; обичах я безумно... (Да си спомним тук за безбройните видове Анима във филмите на Чарли Чаплин с копнежа и тъгата, които вдъхват.)
-Сънувах, че държа в прегръдките си непозната жена; беше чудесно...
И тъй нататък. Този тип сънища са толкова разпространени, колкото е жаждата за щастие при мъжете... Това е стадият на очакването, на несъзнателното търсене на Себе си. Мъжът се търси... и рискува да се намери, но не в себе си, а навън. Тогава става опасно.
•Когато проекцията се извършва върху жена...
- Знам, че някъде на света ме чака моята голяма любов... - ми казваше един мъж. Всъщност всеки мъж на земята би могъл да произнесе тези думи, тъй като всички изпитват един и същи копнеж.
Когато Анимата се развива възходящо, „голямата любов" броди наоколо. Двете са свързани като планетата и спътника й. Тук няма какво повече да добавим. Къде е границата? Кое е истинското? Ако има проекция, кога тя съответства на действителността и кога не? Възможно ли е дадена жена до такава степен да прилича на Анимата на мъжа, че да се слее с нея? Какво става, ако мъжът се ожени за проекцията на своята Анима? Защото съществуват прекрасни съюзи Мъж + Жена + Анима, но има и направо катастрофални. Да се опитаме да сложим малко ред в тази бъркотия.
Тъй или инак, Анимата идеализира жената, върху която е проецирана. Това е началото. Ако жената „пасва" на този идеал, тя е наистина онази, която „мъжът е чакал открай време", за която „е знаел, че съществува някъде
на света". Но това се случва не по-често от снеговалеж през юни.
Ако жената на отговаря на проекцията, „голямата любов" бързо рухва с целия вътрешен тормоз, до който води това.
Но във всички случаи възходящата Анима дарява мъжа с ново виждане за живота и нещата, различно от предишното. Мъжът се превръща в истински „радар". „Късметът" се появява; чисто и просто защото, усещайки хиляда пъти повече неща, той застава хиляда пъти по-често на пътя на обстоятелствата. Възприятията му стават „панорамни". Енергията му значително се увеличава. Той вече е способен да достигне момента, в който Анимата му окончателно ще се е издигнала на повърхността.
Втори стадий на положителната Анима
И този процес е трудно да се обясни с думи. Ето един сън на мъж. Ще видите, че, общо взето, изглежда обикновен. И все пак това е сън за полетяла нависоко Анима...
-Намирах се е градина. Лежах на тревата. Едно малко момиченце (десетгодишно?) ме бе възсед-нало като конче. Повтаряше ми по три.пъти, ритмично като песен: „обичам те, обичам те, обичам те", а аз му отговарях по същия начин и в същия ритъм „обичам те, обичам те, обичам те"... Беше божествено, чудно, незабравимо, някак космическо... Достатъчно ми е да си спомня за този сън, сънуван преди година, за да почувствам същия прилив на енергия и радост като тогава!