Тук Анимата е „проецирана”12 не върху жена, а върху момиченце. Сънуващият отново влиза във връзка с основните ценности на живота с неговите възможности и обещания. Преоткрива усещанията от детството. Да от-
бележим и тритактрвия ритъм (ще видим по-нататък значението на числото 3), Който напомня и трите самолета от съня в началото на книгата. Това е сън, насочен директно - без никаква сантименталност - към Любовта.
Други символи на възходящата Анима
Логично е да открием сред тях символи и на отрицателната Анима; но те са „обърнати". Там бяха наопаки, тук са налице....
В сънищата става дума за:
-долини; те са вълшебни, плодородни, бликащи от обещания; истински земен рай, долината е образът на женствеността в нейната мощ и принадлежността й към универсалното;
-градове; хармонично застроени, пролетни, те символизират радостта от живота;
-равнини; те са безкрайни, проходими, често озарени от меко слънце.
Срещат се още:
-води, заискрили с цветовете на дъгата или бълбукащи по камъните, течащи реки, по които плават лодки, разноцветни фонтани, извори с жива вода.
И също:
-блестящи саби като Дюрандал на Ролан13, статуи, които оживяват и започват да танцуват...
Такива прекрасни неща извират от обновената душа.
За да завършим...
... и да се върнем на неосъществената Анима, ще цитирам два стиха, които добре я изразяват:
Възлюбените често в огледалата взимат миража за лицето на своята любов...
... но ще приведа и един лесно разбираем сън с осъществена Анима:
- Намирах се на панаир или на някакъв празник. Млада жена седеше на стол в един ъгъл; отправих се към нея. Никога не я бях срещал, но я познавах. Тя се изправи, изчака да се приближа и ми каза: „Отдавна съм в теб...". После си тръгна; знаех, че никога повече няма да я видя...
VIII
АНИМУСЪТ - СЪЗИДАТЕЛНА СЕБЕИЗЯВА
Анимусът е мъжкият полюс у жената. Той е нейната екстровертна, творческа и социално структурирана част; полюсът на разума и мисълта; измерението на бъдещето. И тук всичко зависи от това, доколко Анимусът е истински.
Как се формира Анимусът?
Формирането му (или деформирането) зависи от бащата или поне от усещането, което изпитва дъщерята по отношение на баща си.
За момичето бащата е първият голям символичен мъж, който се намира на пътя му. Той е символ, преди да бъде личност от плът и кръв. Символ на могъщество, на непогрешимост, на знание, на бъдеще, символ на социалното и на изкуството „да се налагаш в живота".
„Външният" живот на момичето зависи от това какъв е бащата наистина или какъв го усеща дълбоко в себе си. Ако момичето „се размине" с него, Анимусът му ще кристализира, ще си остане неизползван потенциал и ще функционира на празни обороти без възможност за „експлоатация"14.
Жената с отрицателен Анимус Обикновено тя бива два вида:
•Мъж наопаки
Нещата изглеждат така, сякаш женствеността е изчезнала. Чувствителността и интуицията като че ли са мъртви. Топлината на женската душа я няма. Разяжданата от своя Анимус жена царува като властен, едва ли не садистичен демон.
Външно такава жена е студена, агресивна, упорита, безмилостна, злостна, неспокойна. Тя вечно философства. От нея става „идеален" водещ на дискусии, така добре умее да разбива всеки нюансиран аргумент.
Важно е да се знае, че за този вид жени измерението „бъдеще" не съществува. Въпреки че не им личи - те често са много активни и имат високи изисквания.
Да си припомним, че Анимусът се формира от бащата, че съдържа социално измерение и следователно социални идеи и мнения. Тези идеи и мнения трябва да са обърнати, към бъдещето, това се разбира от само себе си. Жената с отрицателен Анимус обаче изказва веднъж завинаги установени мнения. И доколкото понятието „бъдеще" не докосва дълбоката й същност, мненията й „засядат" в настоящето.
Тогава започва да говори неща, които е чела или чула някъде. На практика винаги става дума за мнения на мъже. Най-често използваната формула е: „Мъжът ми винаги казва, че..." Или: „Четох в един вестник...". Често обаче тя изразява чуждата гледна точка, все едно, че е нейна собствена, и не търпи никакви възражения.