Сънят на Пол (трийсет и пет годишна)
- Бях театрална актриса. Намирах се на обляна в светлина сцена. Отлично импровизирах и говорех с голяма лекота. Съпругът ми седеше в залата, гледахме се и се усмихвахме. Забелязах, че и залата беше ярко осветена. Чувствах се много щастлива, много спокойна...
Да отбележим, че Пол вече не е „зрителка" в живота, а актриса. Освен това тя е социално осъществена, тъй като тук театърът представлява обществото. Импровизира, тоест нарича свои думи, а не рецитира чужд текст. Забележителна е и лекотата, с която го прави. Съпругът й е зрител, но никой от двамата не е в сянката на другия - навсякъде е светло.
Този красив сън показва, че вътрешният живот на Пол еволюира към осъществяване на Анимуса й.
Други сънища
Положителният Анимус поражда сънища, в които се явяват „високопоставени лица" като държавни глави, учени, писатели или известни със своята духовност мъже.
Разбираемо е обаче, че мъжът може да изчезне от сънищата. Тогава Анимусът бива представен от мъжки символи - например вятър, полъх, или от линейни или отвесни предмети: пътища, кули, саби, дървета и пр.
Сънят на Люсиен (40 г.)
- Виждах голямо, много равно пространство. Доста далеч, но твърде близко до мен, до моя Аз, се издигаше бяла кула с учудващ брой прозорци. Много хора отиваха към кулата или се връщаха оттам. По прозорците се развяваха ярки знамена.
Да отбележим като начало празничната атмосфера -знамената по прозорците. Вторият елемент е явно кулата - отвесен, изправен, фалически предмет. Но тази кула не е агресивна; тя е бяла - знак за духовност и покой. Издига се като символ на единение, като „пазителка", като „център". Служи за ориентир в пространството. Представлява и сигурността, към която отиват и откъдето идват хора (социален елемент). Освен това има много прозорци, които гледат към света и пропускат светлината.
В случая с Люсиен и на този стадий на еволюцията й става дума за много красив сън, обединяващ мъжкия полюс (Анимуса) и женствеността (равното пространство). А и нали Люсиен чувства кулата близка до своя Аз?
А ако жената се омъжи за своя Анимус?
Тогава възникват същите трудности като при мъжа, срещнал своята Анима. Ако жената се омъжи за проекцията на Анимуса си, тя влиза в съюз със собствения си мъжки полюс, проециран върху мъжа. И тук опасността е голяма. Успее ли жената да освободи Анимуса си, проекцията ще се пропука. И кой знае какво ще се разкрие под нея...
А ако Анимусът остане неосъзнат и жената се омъжи за неговата проекция? Би могло да се каже, без много да задълбаваме, че се е получила влюбена и идеална двойка (стига проекцията да не бъде оттеглена). Жената обаче попада в пълна афективна зависимост от мъжа, тъй като Анимусът й (съзидателност, цели, планове, осъществяване, екстровертност, социална роля и пр.) е подчинен единствено нему. Тогава тя си остава влюбено момиченце, но все пак момиченце. Само че, както ми възрази веднъж една подобна жена (а кой знае колко такива има!): „В края на краищата нали съм щастлива?"
IX
РАЗЛИКИ В ТЪЛКУВАНЕТО
Струва ли си усилията?
Да, струва ли си да си даваме толкова труд, за да тълкуваме сънищата, за които много хора все още смятат, че са нещо като изопачена мисъл?
Както във всяко нещо, и тук не трябва да се прекалява. Не бива да се смята, че сънят е единственият ключ към себепознанието и единственото средство за оползотворяване на скритите ни възможности. Защото тълкуването на сънищата е придобило достатъчно значение, за да се изкушим да .преувеличим стойността на съня и въздействието му върху дневния ни живот.
Така че нека поставим нещата на местата им. Както вече обясних, първото условие е да усещаме съня като важен или като зареден със смисъл. Сънят трябва да се разглежда като привилегия, още повече, че човек не носи за него „морална отговорност". Да си сам със себе си и заедно с това откъснат от себе си, не е ли това истински подарък?
Сънищата съдържат образи с многобройни значения. Някои от тях разбиват бариерите, които ни пречат да осъзнаем проблемите си през дневния живот. Сънят е теренът, на който „се борят" „най-долните" и „най-благородните" тенденции у човешкото същество. Той осигурява поле за плодотворни изследвания на всеки, който желае да бъде онова, което е дълбоко в себе си - свободен човек, способен да обича и да бъде обичан, да дава и да получава, като възможно най-малко се страхува.