Клодин започна да асоциира, като сама избираше елементите от съня, който й се струваха важни.
•УЛИЦА В БЕДЕН КВАРТАЛ. Никога не минавам по тези улици, но не от суетност, а защото ме е страх. Отгледана съм в буржоазно семейство; липсва ми непринуденост; не смея да се покажа такава, каквато съм. Така нареченият „народ" ме плаши; и децата ме плашат. За мен всичко това означава присмех, проницателност, остър поглед, който вижда през вас. Боя се от чуждата обективност, която би разобличила моята превзетост U тревожност.
Следователно сънят среща Клодин със самата нея. Само че той само описва ситуация, която Клодин вече познава. Значи е безполезен? Да продължим.
•ОГРОМНА РЪЧНА ЧАНТА. Бельо, предмети, бъркотия, тайни, скрити неща, срам. Усещах разтворената си чанта като изкормване, като изнасилване или нещо подобно. Какво ли нямаше вътре - бях изумена. Как е възможно да крия толкова неща, да трупам толкова боклуци?
Явно е, че Клодин се затрупва с ненужни вещи, тоест че възприема изкуствено поведение, което няма нищо общо с истинската й личност. Но най-важният елемент
е, че усеща тази част от съня като „изкормване" или „изнасилване". По-нататък ще стане ясно защо.
•СРАМ. Срам ме беше, че ме виждат в това състояние. По характер съм потайна, а сега целият ми Аз бе проснат на земята! Но защо казвам „ целият ми Аз "? Мигар тези смешни и ненужни дреболии, разпилени на земята, това съм аз? Да... „Вътрешната ми чанта" сигурно е пълна с излишни неща и страхове. Вкъщи много се тревожа, когато гостите ми разглеждат мебелите, завесите или - още по-лошо! - когато някой от тях отвори вратата на друга стая, за да погледне вътре! Защо? Винаги това чувство, че домът ми не е в ред...
Да отбележим пътьом израза „домът ми не е в ред" -след малко ще открием значението му.
Би ли могла Клодин да продължи сама да тълкува съня си?
Може би, като се има предвид дълбоката й потребност от истинност. Но би могла да спре и дотук, защото сънят поставяше ударението на доста позната ситуация. И тя вероятно щеше да се опита, да коригира разобличеното от съня поведение, но по сравнително повърхностен начин.
Клодин се бе подложила на психоанализа. На един от сеансите тя спонтанно се върна към този-сън и продължи да асоциира. Ето основните й асоциации: •ЧАНТА. Отворена. Изкормена. Корем. Голям натъпкан корем. Мръсна кърпички. Всичко да се заключи. Никога не бих показала на някого вътрешността на чантата си, макар да е чиста и подредена. Прекалено подредена впрочем!Бих имала чувството... странно наистина! Чувството, че си вдигам полата. Винаги нося панталон. Не за no-лесно, нито за да приличам на мъж. То е... нещо друго е. Да... ето... така „ се затварям ".
Други асоциации:
•ЧАНТА, КОРЕМ. Сега вече съм сигурна - чантата символизира „тайната ми вътрешност", тази, която от-
казвам да приема; изпадам в паника само при мисълта, че някой може да я „види", физически или психологически. Тайната ми вътрешност, коремът ми; сексуалните отношения ме ужасяват. Като изнасилване са. Майка ми смяташе всички жени за жертви на мъжката бруталност. За мен коремът е пробит орган, ето това е. Изпитвам ужас, че съм излязла от корема на майка ми.
Да си припомним сега „домът ми не е в ред" и „затварям се". Последният израз бе свързан с носенето на панталони. Виждаме до каква степен Клодин е изпитвала потребност да „си запуши" корема, като го стегне в панталон! С други думи, потребност да отрече съществуването на корема си - символ на женственост, усещана като срамна поради отъждествяването с майката.
Да си припомним и „мръсните кърпички" в чантата от съня. Очевидно става дума за превръзки, „изцапани" с кръв от менструацията, която Клодин отблъсква с омраза. Тя впрочем ми каза и следното:
- Знаете ли, че не смея да облека дори леко деколтира-на блуза? А съм добре сложена, хубава съм! Защо тогава? Ами и в този случай ме е страх някой да не види какво има „вътре в мен" (в дома ми). Ако можех да си го позволя, без да стана смешна, бих.носила дрехи, херметически затворени чак до брадата. Никога не се осмелявам „да се покажа". Срам ме е да сложа бански костюм! Благодарна съм на този сън- това трябва да се промени!...
Но нали този сън е много разпространен?
Да се разберем - основата често е същата, но „контекстът" е различен. В случая сънят на.Клодин се явява като равносметка, която подтиква личността й да загърби видимото й по пътя на асоциирането да открие и усъвършенства непознатата си същност.