Все в сънищата синьото може да е символ на философските истини и на метафизичните изследвания.
За християните то е и цветът на Богородица. Олицетворява също верността, но не земната, а небесната, душевния покой в смъртта, божествената ведрина.
Така синьото е едновременно цвят на надежда за душата и на смърт за слялото се с безкрая тяло.
В музиката то може да се свърже с неуловимата мелодичност на флейтата.
Зелено
Съставено, както е известно, от жълто и синьо, зеленото притежава многобройни оттенъци. То е цвят на равновесието, на почивката; не случайно масите за билярд, че и заседателните маси са покрити със зелено сукно. Научно е доказано и въздействието на зеленото върху кръвното налягане.
В древен Египет този цвят се е свързвал с надеждата. В християнския свят той също символизира надеждата, както и желанието за вечен живот. Според Англиканската църква олицетворява вярата, безсмъртието, светото кръщение, съзерцанието. В хералдиката е символ на чест, учтивост, надежда, радост. Зеленото е и цвят на любовта и плодородието (то преобладава сред цветовете на земната растителност).
В сънищата олицетворява земята и пролетта. Възраждането след зимата и дълготрайността. Търпението, очакването и непосредствената надежда (а не метафизичната надежда като синьото).
Символ е на майката-кърмилница (като растителността), но и на детската и пролетната любов.
Зеленото притежава и злотворни свойства. То е цветът на дълбоките, заплашително тихи и поглъщащи води.
„Зелено като надеждата"? Несъмнено, когато е цвят на земната и щастлива любов, на радостта от урожая и на благополучието на земеделеца. Но зеленото обагря и израждането, лудостта, заплахата; традиционно зелени са очите на Сатаната, на фаталната жена... и на котката.
В музиката зеленото се свързва с полското звучене на кавала и английския рог.
Червено
То е огънят, топлината, страстта и любовта. Притежава безброй нюанси - от тъмнокафяво до алено. Червеното е цветът на кръвта, на раните, но и на здравето, на живота. Най-топъл от топлите цветове, то е брутално, крещящо, динамично, дразнещо. Войнстващ цвят, който лесно се налага, червеното заема привилегировано място в избора на много хора. Особено го обичат децата, както и примитивните племена.
За християните червеното е символ на Божията кръв; носи се на празниците на Светия Дух и се смята, че разгаря пламъка на божествената любов. Според каноните на Англиканската църква то е цветът на мъчениците и на
благотворителността. В хералдиката олицетворява любовта, смелостта, гневът и жестокостта. Както и разрушението и Страшния съд (унищожение с огън).
В сънищата червеното символизира главно огъня, енергията и страстите - понякога всепоглъщащи. Както и борбения, екстровертния дух. Пурпурното е цветът на кралете.
Червеното има и обратна страна - кървавочервеното е символ на насилието, омразата, убийството, клането.
То е и „утробен" цвят; напомня майчиния корем с тревожната символика, свързана с него.
В музиката червеният цвят се родее със звучността на тромпета.
Жълто
Цвят на слънцето или глината според оттенъка. За християните жълтото е цветът на смирението; то намеква, че тялото ще се превърне в глина и прах. Англиканската църква не му придава особено значение. В хералдиката е заместено от златното.
В сънищата жълтото е преди всичко соларен цвят. Цветът на лъчението, на интелигентността и на сияйните сърца. Цветът на Бащата. Чистото жълто е ярко, искрящо и клони към ослепително бяло. Когато изразява Силни чувства, то е в по-топли, не толкова крещящи нюанси, подобно на неподражаемите мазки на Ел Греко. Бле-дожълтото е знак за тъга, за разочарование; понякога и за нелоялност, за предателство.
Жълтото е „мъжки" цвят. То „доминира" със своето богатство. В златния си вариант олицетворява вечността, вярата и трансцендентното. Впрочем златното има толкова нюанси, че не се вмества в границите на определена символика.
Жълтото символизира и края на лятото със сияйните дни, които бележат апотеоза му преди зимата; то е пищното изобилие преди смъртта.
В музиката ярко жълтото се свързва с тръбата; топло жълтото - с рога.
Оранжево