То е сърдечният прием; не е толкова натрапчиво като червеното или жълтото, които се смесват и взаимно се смекчават. В хералдиката този цвят (цвят на зора) е отрицателен; означава лицемерие и прикритост.
В сънищата оранжевото е очевидно соларно. Символизира топлината на сърцето и на приема. Цвят на действието, донякъде хибриден, дори „хермафродитен". И също - цвят на душевния комфорт, на дълбокия покой, поне обикновено.
В музиката би могъл да се свърже със звучността на рог в горните регистри или на тромпет със сурдина.
Лилаво
Това е доста студен цвят. Обикновено символизира разкаянието както в християнския свят, така и според Англиканската църква. В хералдиката лилавото (лазурно + червено) означава истина и лоялност. Когато се доближава до пурпурното, е знак за въздържание.
В сънищата лилавото често поражда чувство на тъга, на душевно „разкаяние", дори на вътрешен траур. Символ е и на умерената страст (червеното, донякъде укротено от синьото - цвят на здрав разум и духовност).
В музиката лилавото поражда асоциации с приглушената звучност на виолата или на цигулката със сурдина.
Черно
Черното не отразява, а поглъща цветовете. За християните то е цветът на очакването и на траура. Англиканската църква не му придава значение. В хералдиката черното (самуреночерно) олицетворява болката, траура, продължителната тъга. Но също очакването, мъдростта и благоразумието.
В сънищата то, разбира се, символизира траура, но главно мрака и недиференцирания живот. Цвят е на нощта, на съня; и на безсъзнателното.
Като символ на очакването (погълнатите цветове могат да бъдат възстановени) черното съдържа възможности за надежда. Така то става знак за зараждане, за пробудено несъзнавано, за примитивен инстинкт, който може да се насочи към възвишена цел. Защото този цвят напомня и Сянката, а човешката Сянка е тъждествена не със смъртта, а с осъществимата надежда.
В музиката черното, което е „не-цвят", би могло да се припише на барабаните и тимпаните, които произвеждат „не-звуци". Тези инструменти често се свързват с траур, мъчения, но и с очакване нещо да се случи...
Бяло
Синтез на всички цветове, бялото напомня за лунна светлина, както и за ослепителни далечини. То е образът на светлината и чистотата. В християнството изразява невинност, радост, безсмъртие, блаженство. Същото значение му придава Англиканската църква, както я хералдиката (сребристобяло).
И в сънищата бялото е символ на чистота и надежда. Но може да означава (като синьото) смърт на личността, безкрайни хоризонти, в които човек са загубва. В този смисъл олицетворява и траура. Като цвят на снега пък символизира радостта, но и самотата и смъртта.
В музиката го свързваме с оркестър от струнни инструменти.
-Нoma бене
Символиката на цветовете може значително да се разшири, ако я разгледаме в светлината на многобройните религии. В сънищата значението на цветовете е ограничено; не бива да забравяме, че в много от тях се появява само един специфичен цвят (като в съня, цитиран в началото на тази глава). Ако съновидението е наситено с цветове, става твърде трудно да се открие преобладаващият. Във всички случай е необходимо този цвят да поражда емоции, без което сънят би имал същото значение, както и ако е „черно-бяд".
XII
КОГАТО НИ СЕ ПРИСЪНВАТ ЖИВОТНИ
Животните обикновено населяват важните сънища. Те символизират между другото инстинктите и дълбоките жизнени сили - понякога изтласкани. Проявяват се като отзивчиви спътници или опасни натрапници. Или са ни добри приятели, дошли от земния рай, или настървени врагове, решени да ни унищожат. В сънищата те са такива, каквито ги направим, тъй като са наши проекции. Представляват страстите ни, тревогите, страховете ни. Понякога обаче са чудесни пратеници, пазители на тайния ни храм. Защото между пълзящата в храстите змия (например) и коронованата Змия, която се полюшва на слънцето, се простира цяла вселена от вътрешни еволюции...
Животните са следователно наши проекции - в това отношение най-типични са вълкът и мечката. Но те често са и символи на могъщи лица, майката и бащата нат пример. Така „лошата майка" може да се яви в образа на разярен кон, на крокодил и пр. „Добрата майка" се преобразява в лъвица, мечка и т. н.