Выбрать главу

КЛЮН. Той рови във вътрешностите, изтръгва ги, леля Полин...

Тук клюнът е „фалически" символ, оръжие, което изкормва. Но защо леля Полин? Защото тя е „отгледала" младата жена, като й е забранявала всяка свобода и вся­ка любов. Така сънувалата придобила почти пълна уве­реност, че не е жена, че няма корем. В случая клюнът е доста патологичен знак за „кастрация", свързван с фалическата леля Полин - тиранична, прекалено „мъжка". Колкото до преследването, сещаме се за вече цитира­ния филм на Клузо „Доносникът"*. Сънуващата се чув­ства преследвана от целия свят поради чувствата си за тревожност и вина, създадени от добрата леля Полин...

Змия

Ето още едно богато на символи животно. В сънищата това влечуго представлява тъмната ни страна. То при­надлежи на подземния, невидим свят; живее в пукнати­ните, в сенчестите дупки. Но изпълзява от тях със свет­кавична бързина. Змията задушава плячката си, смила я, поглъща я. Така (пише Гастон Башлар20 21) „змията е един от най-важните архетипове на човешката душа. Обожествявана или проклинала, хиляди пъти изобразявана в изкуството, пазителка на тайни и храмове,'тя се отъждес­твява с изкусителката, но и представлява Знанието, Мъдростта. Символ е на западната медицина; заедно с това се явява универсален, сексуален символ, изправен и фалически образ. Няма съмнение, че змията още дълго ще запази противоречивата си символика, ще зацленява и ще ужасява". .

•Жена сънува, че пред нея по пътя пълзи синя змия. Сти­гат до река. Змията влиза вътре и я прекосява; млада­та жена плува след нея.

Никой не би определил този сън като отрицателен! Главните асоциации на сънувалата бяха:

- Учудващо синя; знаеше къде отива; никакъв страх; следвах я доверчиво; изглежда, искаше да ми покаже нещо; не успях да преплувам реката, събудих се.

В случая става дума за змия-водач, змия-знание. Тя несъмнено иска да заведе младата жена до по-голямо самопознание, като й разкрие непознато за нея място. „Пре­косяването" на реката означава преход от едно вътрешно състояние към друго. Докъде биха могли да стигнат зми­ята и сънуващата? До храм? До слънчева поляна? До мяс­то, където е заровено съкровище? Няма да узнаем. Но сънят освободи голяма енергия у сънувалата.

•Жена сънува, че в стаята, в която се намира, е проник­нала змия. Жената изкрещява и се скрива в един гарде­роб.

Това е „фалически" сън в много широк смисъл. Тук имаме страх от изнасилване (на личността). Сънувалата впрочем усещаше чуждия поглед като „проникващ" в ду­шата й. В съня си тя се приютява в гардероб, който в случая е символ на майката (да се затвориш, да бъдеш на сигурно място). По-просто казано: социалният живот по­раждаше у тази жена тревожност и затова тя непрекъсна­то търсеше закрилата на майчината утроба.

Всъщност всички сънища за змии се въртят около едно и също: сексуалност, фалически символи, заплаха в не-съзнаваното, „пълзящи" и скрити от самите нас части от личността ни; но и: мъдрост, познание за нещата, опаз­ване на тайните и на вътрешните храмове (последните две теми присъстват и в сънищата с кучета).

Кон

Това животно е чест гост на сънищата. То е важен сим­вол; да се опитаме да определим най-разпространените му значения.

Конят се появява изневиделица, галопира, рие с копи-то, препуска, тъпче. У много народи той е син на Нощта и носи едновременно живот и смърт. Но конят е и соларно животно. Обяздват го воини и богове. „Конят на Апокалипсиса" е свързван с пречистващия, но унищожите-лен огън; той побеждава и възвестява нови времена. Hal

коя препускат както воините-отмъстители, така и опус­тошителните орди.

Затова в сънищата той често е пратеник на смъртта, разбирай на „стъпкването" на личността, както и на възможното й възраждане.

Присънилият ни се кон е символ на инстинкта, нео­буздан или усмирен. Конят е плах, капризен, непредви­дим, див, често глупав. Той е животното, което пленява-ме и „опитомяваме".

В някои сънища конят и човекът образуват едно цяло; това е образът на хармонията между несъзнаваното и съзнателното. Подобен сън показва, че личността става все по-хармонична.

От гледна точка на сънищата важен е и цветът на коня; черен или бял кон, пратеник на ада и на страха или сред­ство, което ви отнася до собственото възраждане.

Колкото до понито, то може да представлява възходя­щата жизнена сила, потенциалната енергия, която се стре­ми да се изрази, както и радостта от живота.