Може ли всеки да направи като Клодин?
Да, до известна степен. Всъщност достатъчно е човек „да се отпусне" и да си каже: „Какви мисли буди у мен даден
елемент от съня? Какво ми подсказва, дори ако изглежда абсурдно? Какво ми напомня?" Но е необходимо също - настоявам на това - никога да не се приема сънят буквално, какъвто и да е той, винаги да се търси символичното му значение.
Верижните реакции
Всеки елемент на съня трябва да предизвиква верижна реакция. Установихме това при Клодин. Необходимо е неуморно да се връщаме към елементите, които ни се струват важни. Очевидно е, че ако Клодин беше „блокирала" на чантата например, тя щеше да открие единствено, че изпитва чувство за малоценност и за вина, което й бе отлично известно.
Вместо това тя откри дълбокото си отъждествяване с майка си, което й забраняваше да се възприема като пълноценна личност и безмилостно я откъсваше от любовта, приятелството, майчинството, от целия живот...
Друг разтълкувай от автора си сън
Сънят на трийсетгодишния Люсиен изглежда по-сложен. Но го смятам за интересен, защото:
а) Люсиен сам избра всички елементи, на базата на които да асоциира;
б) докато асоциираше, Люсиен „блокира"; това ни показва, че човек може да се натъкне на собствената си съпротива въпреки съня, който го подканя да отиде по-надалеч и по-надълбоко;
в) сънят му се разпростира отвъд очевидните си значения;
г) Люсиен извърши асоциирането без никаква намеса от страна на психоаналитика.
- В съня си бях на около осемнайсет години. Намирах се в къщата от детството ми. Прекосих двора и отворих една врата. Зад нея имаше
стълбище, което водеше надолу до сумрачна изба. Вътре се бяха събрали няколко души. Всичко бе някак неясно, но знаех, че тези хора ме гледат. Обзе ме паника. Усетих, че мърдам краката си. Казвах си: „ Трябва да се събудя..." Събудих се, облян в пот.
Избраните от Люсиен елементи и асоциациите му
Трябва да отбележа, че Люсиен е интелигентен мъж, чете много, екстроверт е (обърнат навън, общителен), без да има някаква специална култура.
•КЪЩАТА НА ДЕТСТВОТО. Баща ми. Строг. Трябва да успееш, момчето ми! Трябва да си достоен за името, което носиш? Никакви извинения. Изпълнявах дословно заповедите на баща ми. Колкото до майка ми, обичах я, но почти не смеех да й го покажа. Това не би било достойно за мъж, син на такъв баща, нали?
•ВРАТАТА. Всяка врата води нанякъде, освен ако не е измамна. Небесната врата, вратата на Ада, Вратата на люляците2! Последната ме подсеща за един филм с фер-нандел. Това няма нищо общо с баща ми. Или по-скоро има! филмът се казваше „Кравата и затворникът". Не е хубаво... но какво пък - баща ми беше кравата, а аз- затворникът. Да вървя по пътя на баща си, добре де, а мене някой пита ли ме?... Вратата на насладите. Вратата на бащиния ми кабинет. Чук-чук!Хич не беше забавно да чукам на тази врата! Викаше ме, за да ме смъмри, за да давам обяснения, но никога за самия мен, за личността ми, за щастието ми, единствено за социалния ми успех или неуспех. Врата? Трябваше да се насоча към вратата, която води към полето, към морето, към далечните земи, и да кажа майната ви на всички бащи на света. Междувременно вратата в съня ми се отваряше към изба.
•СТЪЛБИЩЕ. Нагоре, надолу, накъде ли води? Стълбите във фонтенбло. Сбогуване. Сбогом на любовта, сбогом на щастието. Думата „сбогом"винаги ме е преследвала. Сбогом, никога, никога вече, nevermore, сбогом, моя любов, да изчезнеш, да заминеш, да умреш, сбогуването от „Песен за земята" на Малер, да се стопиш в синевата, любовта на моите петнайсет години, сбогом, сбогом, мой живот, тръгнах нагоре по стълбите на зрелостта и те изоставих, къде ли си сега? Стълби от злато, изкачване към небето, стълби към избата, тъмно, процежда се слаба светлина, несъзнавано, сянка, гъста сянка, прикрила толкова неща в мен, искам да ги видя, искам все пак да бъда щастлив!
•ИЗБА. Сянка и полусянка. Откровение? Посвещаване? Кои са тези хора, които ме чакат? Неподвижни, мълчаливи. Приятели? Съдии?Инквизицията?Баща ми, умножен по броя им? Да, несъмнено... Какво ме чака -ад или рай? Избата на детството ми. Страх от тъмното, страх, че някой ме причаква там... Тез(и хора са съд. Да, съд.
•СЪБРАНИЕ. Тайно. Изпит. Тайно мнение. Да се взреш. Да се взират в теб. Зад мен - стълбите като възможно отстъпление към светлината. Не искам. Искам да знам. Обвиняем. Аз. Винаги се чувствам като обвиняем. Все давам обяснения. Само да не трепна. Да не се проваля. Виновен. Никакъв мъж не съм.