Този човек - беше инженер - сънува този сън в края на психоанализата си, след като бе преминал през стадиите на Анимата и на Сянката, които са абсолютно необходими „преходи". Сънят му бе последният от дълъг низ други сънища, които, анализирани впоследствие, прекрасно „се навървяха" и образуваха едно цяло.
Интересно би било да се видят някои от асоциациите му:
•ГОЛЯМАТА КЪЩА. Но това съм аз! Или no-скоро аз в нея; тя ме обгръща, но нямам никакво усещане за затворен свят, напротив... Това е къща-вселена; тя би могла да се простира до безкрай...
Да се върнем на казаното no-горе, като прочетем следващите асоциации на инженера около същия елемент от съня:
'Знаете, че от две години вече не съм „чист" инженер! Но използвах знанията си, за да се запозная с откритията на съвременната физика; никога досега физиката не е имала толкова метафизични значения. „Гносисът27 на Принстън" ми разкри онова, което отдавна усещах. Разбирате ли? Идеята за „Бога-Поле" изключително ме привлича... Препрочетох и Бергсон...
Да разгледаме тези първи асоциации.
- „Гносисът на Принстън" е богат, въодушевяващ труд, дело на Ремон Рюер28, посветил години от живота си на изучаването на физиката, математиката, космологията и информатиката. „Гносисът на Принстън" е начин на мислене, дефиниран от група американски астрономи, физици и биолози, до един надарени с висока интелигентност; те се опитват да възстановят първенството на съзнанието с космични измерения. Схващанията им излизат извън рамките на материализма, но са напълно съобразени с науката и откритията й.
„Богът-Поле" е една от идеите, които Рюер разглежда в книгата си. Би било рисковано да се цитира каквото и да било извън контекста на този забележителен труд. Ето все пак няколко реда: „... ако вселената бе сведена до змия или муха, вместо да е сведена до човек, би ли следвало да се приеме съществуването на Бог-змия или на Бог-муха? Антропоморфният Бог е толкова нелеп, колкото и обожественият човек. Измъкваме се от единия абсурд, за да попаднем в капана на другия. Единственият, изход, ако изобщо има такъв, е да допуснем съществуването на Бог-поле - неразбираем и неизмерим. В този Бог е потопен всеки живот като в гравитационно поле. Но гравитационно поле хиперфизично, в което усещаме не материално, а „смислово" привличане (американските гностици го наричат семантична гравитация)."
Така областта на съзнанието се разпростира върху цялата „материя". Поставям думата материя в кавички, защото в съвременната физика понятието материални „частици" е все по-малко приемливо.
Като проследим нататък асоциациите на сънувалия, установяваме, че „стеснената" форма на някои психоанализи трябва да бъде отхвърлена и че у човека стават безкрайно повече неща от сведеното до самото себе си същес-
твуване, отделено и случайно „поставено" на определено място.
Да се върнем към съня.
•МЕБЕЛИ. Всъщност животът е прост! Как да ви обясня? Той е чисто усещане! Космическо дишане! Любопитно е впрочем, че благодарение на съвременната физика стигнах до понятието любов... Бе като проблясък. Вече не мога да си представя, че всичко, абсолютно всичко във вселената не е свързано още от началото, от първичния хелий... Четох една мисъл на Луи Повел29, според която планът на вселената може би предвижда превръщането на този първичен хелий в изпълващ целия всемир дух, а това означава, че вселенският план преминава през нас и през всяко нещо... Ето, виждате ли? Мебелите в съня ми са прости, каквито са впрочем и в истинската ми къща.
•ОГЛЕДАЛО. Белите стени дублираха, както казах, сцената с нас тримата на масата. Това може би бе пророческо огледало? И показваше, че бъдещето на семейството ми и моето ще бъде пределно просто и единно.
•КУХНЯ. Център зл хранене. Ритуал на храненето. Купи, а не порцеланови чинии! И главно глина! Човеците жадуват за земята, те са от една раса с нея. Грънчарите се множат и това е хубаво. Но -защо хората така упорито се отричат от това дълбоко влечение и се вкопчват в жалкия си външен образ? Наистина, кухнята от съня ми беше ритуален център - това бе ритуалът на ново усещане за живота, което жена ми и синът ми, който е математик, изпитваха заедно с мен.