Ще добавя тук, че кухнята символизира „мястото, където се извършват промените". Тя е съновният вариант на лабораторията на алхимиците, които търсят философския камък, но за които главното е било не трансмутацията на металите, а вътрешното преображение на самия експериментатор. В нашия случай кухнята е важен символ.
Освен това от фурната излиза дим; не напомня ли той за живачните пари, които са се издигали от съдовете на алхимиците?
Необходимо ли е също да уточняваме, че числото 3 се явява три пъти? Три крака на масата, три купи, трима души...
Този прекрасен сън заслужава размисъл. Той увенчава развитието на едно човешко същество. Сънувалият, някога „чист инженер", се превръщаше в „религиозен" човек, човек на единението, вписал живота си в простотата на всекидневието като част от безкрайния космос. При това без никаква сантименталност! Вече видяхме един подобен случай. И можем да си зададем следния въпрос...
Ще бъде ли утрешният човек „религиозен"?
Андре Малро30 казваше, че бъдещата цивилизация ще бъде „религиозна" или изобщо няма да я има.
Кристално ясна мисъл, която се явява продължение на изложеното дотук в главата. Станало е банално да казваме, че човешкото същество е в процес на „мутация", що се отнася до личните му схващания и до начина, по който определя мястото си в света. Дори най-бедният духом индивид е „попил" постиженията на съвременната наука. Никога досега не се е говорило толкова за космически сонди, за НЛО, за извънземни и пр. Всеки от нас е впечатлен от факта - един от многото, - че Америка е изпратила космическа сонда с послания до евентуалните разумни същества от други светове. Обикновеният човек вече знае - макар и да не си дава сметка за това - немалко за всемира. Усещането му за нещата се променя. Ясно му е, че в изследваната от огромни телескопи вселена кръжат милиони или милиарди планети, населени със същества, по-интелигентни от него или недостигнали нивото му. Заедно с това се разширява и полето на човешкото съзнание! Измерението на „малкия самотен човек", „случайно" появил се на Земята, започва бавно да увеличава обема си, пораждайки афективни трусове. В научния свят се раждат нови схващания за „материята", която все повече ни се разкрива като необятност, показваща ни само едно свое късче. Съвременните учени все по-точно формулират въпросите на т. нар. „парапсихология", която някой ден без сянка от съмнение ще стане част от физиката. И положително физиката ще е в основата на нашето възраждане. Може би тогава ще разберем от какво сме направени, къде отиваме, откъде идваме, в какво „поле" се намираме; може би ще узнаем също как функционират интуицията, усещането, мисълта, които днес са само думи, мъчително опитващи се да обяснят непознати за нас факти. Така вероятно ще бъде построен голям мост между науката, метафизиката и религиите, като всичко това нищо чудно да ни доведе до опознаването на изцяло и абсолютно „взаимосвързаната" вселена...
Привилегия за малцина ли е индивидуализацията?
С други думи: абсолютно необходимо ли е да предприемем психоанализа, за да постигнем своята индивидуализация и пълното си себеосъществяване? Разбира се, че не. Ето какво казва по този повод Мари-Луиз фон Франц: „Когато човешкото същество се обърне искрено към вътрешния си свят и се опита да се опознае не като предъвква субективните си мисли и чувства, а като проследи проявите на обективната си природа - сънищата, фантазмите, тогава рано или късно същността му излиза наяве. Тогава Азът открива вътрешна сила, която съдържа всички възможности за обновление."
Следва все пак да кажем, че нищо не може да се извърши в тази област, преди да бъдат задминати големите основни етапи:
а) Анимата (у мъжа) и Анймусът (у жената) трябва да бъдат напълно изчистени от отрицателните въздействия, които са ги правели разрушителни. Това изисква най-продължителни усилия, макар сънищата значително да ги облекчават. Условието е, естествено, да бъдем много внимателни към сънищата, в които се явяват Анимата и Анймусът, както и към връзката между тях. Явно най-добрият начин е да ги записваме и да асоциираме възможно най-пълно. Анимата и Анймусът много трудно „се обръщат налице", защото често подлагат капани, в които мъжът или жената лесно попадат - любов от пръв поглед, платоническа любов, любовни блянове, еротични фантазми, донжуанство, прелъстяване и т. Н. Не е проста работа да се ориентира човек в тази гора от наслади -мними наслади, вярно е, които товарят и тровят личността, но все пак наслади. И всичко това се повтаря понякога през целия ни живот с всичките вътрешни и социални поражения, които нанася.