Сън на дванайсетгодишно момче
Най-учудващото в този случай е, че сънят често се повтаря.
- Майка ми е на волана на колата. Аз съм се отпуснал на задната седалка и пуша пура. Усещам майка си като някаква наета от мен куртизанка. Колата всеки път минава покрай баща ми, който стои неподвижен на тротоара. Не се е измил, рошав е. Носи скъсани дрехи. Гледам го високомерно, докато колата го отмине.
Да отбележим, че става дума за дете, отгледано в семейство, което ни най-малко не робува на овехтели възпитателни системи. Освен това, също като в приказките, бащата е млад и красив.
Потърсих заедно с момчето корените на този повтарящ се сън. Бе достатъчно интелигентно, за да разбере в общи линии същността на едиповия комплекс. След като му го обясних, ми каза:
-Всъщност усещах това, без да мога ясно да го определя. Да, точно така. Но този повтарящ се сън до такава степен ме тревожи, че никога не съм могъл да го споделя с родителите си, на които иначе имам пълно доверие! Ами да, толкова обичам мама (също млада и хубава!), че бих искал баща ми да замине и да не се връща с години. Бих искал майка ми да обича само мен. Предполагам, че в съня си съм я наел, за да може напълно да ми принадлежи, за да бъде изцяло в моя власт.
Да споменем и пурата, която пуши момчето; тя е знак за социално преуспяване и фалически образ. Това, заедно с видението на „жалкия" баща, зарязан на тротоара, не е ли типичен едипов комплекс?
Тълкуване на детските сънища
Детските сънища рядко могат да се анализират като при възрастните чрез свободно асоцииране около някой от елементите им. И все пак, освен ако сънят не е толкова прозрачен, че да се разбира от само себе си, сътрудничеството на детето е наложително.
Добре трябва да разберем колко важни са сънищата за него. Детето е „пряко включено" към своя неосъзнат „компютър". Цялото му бъдещо поведение се намира там в потенциално състояние. Детето прилича на леко надут балон на миниатюрни петънца. Тези петънца са потенциалните части на личността му. Докато е малко, те са точковидни. По-късно балонът ще увеличи обема си и с него ще пораснат и петната. Потенциалното ще се разшири. Затова е необходимо да открием отрицателните петънца още при появяването им, за да можем да ги „изчегъртаме", преди да започнат експанзията си. Да не забравяме, че неврозата е неуспешен опит за приспособяване към живота. Тя е неправилно търсене на себе си. Според Юнг тя е страданието на душата, която се стреми да открие смисъла си.
Така че си струва да се вгледаме в детските сънища.
Първото, което трябва да направим, е да се опитаме да накараме децата да ни ги разкажат. Понякога това е достатъчно, за да ги освободи от някое сериозно безпокойство, дори ако не успеем да разгадаем смисъла на съня. Следва преди всичко да се провери дали един сън не се повтаря редовно (както вече казахме, има сънища, които неуморно преследват индивида - понякога през целия му живот!). Ако е така, това би означавало, че личността на детето „буксува" и не може да преодолее някакви важни вътрешни или външни конфликти.
Стига да е възможно, не е зле да подканим детето да „асоциира" било направо („Какво ти напомня този или онзи елемент от съня?"), било под формата на рисунка. Ако детето е много малко, родителят може да „изиграе" с него съня. Така сънят се превръща, колкото и неточно да е сравнението, в нещо като театрална пиеса или психодрама.
Разбира се, никое дете (нито възрастен) не би могло да нарисува съня си точно. За да направи това, би трябвало да притежава таланта на един Салвадор Дали. Така че искаме, ли да разтълкуваме съня на някое дете, следва да се задоволим с несръчните му художествени транспозиции, като коментарите му по рисунката ще ни насочат.
Сънят на Мариет (9 г.)
- Бяхме с татко и мама в кухнята на тяхната къща. Мама приготвяше вечерята. Татко не правеше нищо. Много ми се караха. Беше. ме страх, много ме беше страх.
Да отбележим преди всичко „тяхната къща". Няма да се спираме на онова, върху което отделно работих с дете-
то. След като поговорих с родителите, стана ясно следното: момиченцето изпитваше усещането, че „не си е у дома, а у своите родители" вследствие на чувство за вина (вече!), което също ще е твърде дълго да разглеждаме тук.
Сънят не изглежда особено интересен. Но родителите ми бяха разправили за честите кризи на нощен страх, при които детето викало майка си.
Започнах разговор с Мариет.
- Спомняш ли си нещо друго от съня?
- Не. Нищичко. Беше ме страх от татко, който крещеше. Беше голям, голям!...