Тук Люсиен се върна към някои вече разглеждани елементи от съня си.
•ВРАТА. Баща ми често ме викаше в кабинета си. Като при Бога-Отец! „Бъди послушен, момчето ми!" Казваше ми: „Седни, трябва да поговорим!"Всъщност той се интересуваше само от себе си, от успеха си чрез мен. Баща довереник и наставник- дрън-дрън! Истината е, че той ме кастрира и задуши личността на майка ми. Но коя е тя, майка ми?...
•СЬБРАНИЕ../'f като си помислиш, че смятах себе си за личност! Поведението ми винаги е имало само една цел - да представя пред другите определен образ, фалшив образ на личността ми, разбира се! Опитвах се да съответствам на онова, което мислех, че другите очакват от мен. Нищо друго. Никаква спонтанност следователно. Никога не съм се замислял много за всичко това -беше твърде смътно, твърде мъчително. Да живееш само за да се харесаш на другите! Във всеки от тях виждах баща ми! Пустият му човек! Сякаш беше навсякъде. Така че това събрание обединява всички съдии на съществуването ми. Ще рече, всички хора изобщо. Продължавам да се държа, както се чувствах принуден да се държа пред баща ми. Трябва да се издигна. Провалът е позорен. Много се тревожа, когато се разболея, тоест когато съм се провалил! И когато ме размързи, и когато съм в отпуск! •СУМРАК В ИЗБАТА. Странно. Особено, много дълбоко усещане... Чувствах се почти добре в сумрака. Явно защото бях вън от светлината. Но имаше още нещо; да видим... Сумрак... Сянка... Слязъл съм в сянката, хвърлена от всекидневието ми, следователно от мнимата ми светлина... Слязъл съм в сянката, хвърлена от неискреното ми поведение, виж ти! В тази ли сянка съм открил свободата си? Свобода... какво означава тя за мен?
Тук Люсиен започва да асоциира по тази дума.
•СВОБОДА. Хипи... Плейбой... Власт на цветята... Никакви пари... Хипи - как бих искал да познавам някое истинско хипи! Но не бих посмял да го заговоря - ще ми се подиграе, на мен, на превзетия ми вид, на сковаността ми. Само ако ме знаеше какъв съм! Надарените хора -те също са свободни, преуспяват без много усилия. Да, завиждам на всяко хипи, на всеки плейбой, но и ги мразя. Те са това, което не съм, а искам да бъда... Но защо усещах смътно, че свободата ми е в тази изба?... Сумрак... Вярно е, че съм обратното на това, което всъщност съм, че съм сянката на истинския си Аз. Да. Сянка, призрак. Аз, моят Аз се намира в сянката. Трябва да отида там и да го открия... Може би ще попадна и на душата си? Може би дори ще срещна любовта на жена?...
Докъде всички тези усещания доведоха Люсиен?
Би трябвало да анализираме всяка подробност една по една, но това би отнело твърде много страници! Най-обобщено казано, Люсиен достигна до:
а) чувството, че е загубил мъжествеността си, че е претърпял афективна „кастрация";
б) факта, че не знае нищо за дълбинния си живот, онзи, който му е даден от Майката например. И животът, и душата на Люсиен бяха подобни на майчините му - скрити в сянката, изчакващи, дълбоко заровени в недрата на несъзнаваното;
в) факта, че гледа на всяко „отпускане" като на сериозно прегрешение;
г) но главно идеята за Сянката. Ще се върна на нея в специална глава, защото смятам, че това понятие е измежду най-важните в психологията на дълбинното. Именно в сянката (на избата) Люсиен мисли, че може да намери възможната си свобода... и душата си. Тук откриваме и понятието Анима - тази огромна сила в мъжа, за съжаление толкова често омаломощена или направо изтласкана. И на нея ще посветя една глава.
д) склонността си към самоунищожение. Достатъчно е да препрочетем асоциациите, пробудени от елемента стълби. Откриваме думи като сбогом (8 пъти!); стопявам се (в смисъл на изчезвам); синева (синьото е цветът на далечината, в която човек изчезва); умирам; изоставям.
Всъщност в. изразените от Люсиен усещания, в богатството от асоциации прозира дълбоко чувство на отчаяние и носталгия.
Накратко, сънят казва на Люсиен: ти не си това, което смяташ, че си. Душата ти е в сянката - там трябва да я потърсиш. Оттам трябва да я изтръгнеш. Отърси се от погрешните си идеи за живота и от мнимите ценности, завещани от баща ти. Слез в сенчестите изби на своето несъзнавано, за да откриеш истината.
Докъде можем да стигнем сами?
Въпросът би следвало да звучи така: при какви условия можем да разтълкуваме докрай един сън? На първо място, от само себе си се разбира, че са ни необходими теоретични познания за символите. Но това е сравнително лесно условие в сравнение със следващото. Трябва да си повтаряме, че всеки сън е сблъсък със собствената ни личност, който може да разкрие многобройни положителни или отрицателни нейни аспекти. Разбираемо е, че сън със силно отрицателен заряд подтиква сънуващия да го заключи в подземието на забравата. Само че почти винаги „отрицателният" сън подготвя благоприятно и носещо енергия осъзнаване. Ако човек „блокира" заради привидно отрицателния сън, той просто рискува да пренебрегне една изцяло неоползотворена част от личността си.