- Какво правеше той в кухнята?
- Нищо. Не, нищо. Крещеше!
- Много силно?
- О, да, много силно!
- Татко ти често ли помага на мама в кухнята?
-Никога. Винаги си стои в кабинета. Той работи много, знаеш ли! И има отговорности! (Мариет придобива важно изражение.)
- А ти какво правеше в кухнята?
- Ами за да му дам да разбере на татко, затова. Мразя го!
- Сигурна ли си?
- (Мариет ме поглежда „изотдолу".) Да, мразя го, мразя го.
- Добре. Но защо? -Не знам.
Изражението на детето става по-твърдо. Отново ми хвърля поглед изпод вежди.
- Можеш ли да нарисуваш съня си?
Можеше. Виждам жълт квадрат - кухнята. Ярко оцветена жена - майката, формите са широки, вдъхващи спокойствие. Бащата е много по-малък и представлява просто черен контур, .незапълнен с никакъв цвят. Мариет се намира до майка си. Устните й са ярко червени.
- Баща ти е толкова малък, а в съня ти беше много голям, нали?
- Сърдита съм му.
- Какво е направил?
- Бях си начервила устата!
- Така ли? Та нали всички жени правят това?
- Знам, знам... (Мило и снизходително.) И мъжете са доволни, нали? (Кимам колкото се може по-сериозно.) Обаче мен татко ме хвана.
- Но татко ти иначе е добър, нали? Нарисувай го както когато е добър.
Тя поправя рисунката си. Бащата „пораства" и се оцветява също в червено.
- Ето. Вече не ми се мръщи. Мариет се замисля.
- Но пак ще се червя.
Би могло да ми се възрази, че сънят на Мариет е само жалък опит за раздяла с бащата. Така е. Но пък виждаме, че графичното представяне на един сън е доста спорно - „големият" баща от съня се е смалил до неузнаваемост в рисунката.
Истинската основа на раздялата си оставаше нощният страх на момиченцето, което също бе замесено в битка между „великани" като в съня в началото на главата.
Колкото до червилото, то наистина бе станало причина за неоправдания гняв на бащата, неразбрал колко нормално и разпространено е това явление. Момиченцето се е червило, за да „прави като мама" и да бъде забелязано от татко в качеството си на малка женичка. Бащиният гняв предизвиква у него агресивен обрат и го превръща в съучастничка на майката срещу бащата. Мястото на действието е кухнята, която традиционно принадлежи на майката и където бащата става ненужен и смален.
Как да узнаем какво сънуват децата?
Понякога е трудно да разберем какво са сънували децата, особено най-малките. Те бързо забравят съня си. Би трябвало да го „заловим", когато се събуждат; единстве-
ният изход е детето спонтанно да ни го разправи. Което и често става. На родителите се пада честта да запишат съня, ако имат време... и смелост.
Само един сън обикновено не е показателен, докато поредица от сънища може да разкрие афективни „общи показатели", позволяващи да се декодира поведението (положително или отрицателно) на детето. Един сън, това е добре; герданче от сънища - още по-добре.
Не е лесно, нека си признаем! Но е полезно за детето.
Само не се правете на „психолози"!
В наше време е много модерно да „се рови" в психологията на човека; така той се разпада на съставните си части, вместо да се разгърне до свойствените си измерения. И в крайна сметка хилавото храстче закрива гората.
Но да се върнем на темата. Доста е трудно да се накара малко дете да „асоциира" с понятия или образи по елементите на съня. Случва се все пак дори съвсем малки деца да се впуснат в отлични асоциации. Всичко зависи от въображението и спонтанността им. В такъв случай обаче е нужно опитно ухо да чуе онова, което трябва да се чуе. Особено ако детето описва афективни състояния, в които се долавят тревожни нотки. Защото няма дете, което да не изпитва тревожност!
Пример с неочаквана асоциация
Тереза е на единайсет години и почти всяка нощ се събужда с плач. Казва, че никога не сънува; все пак веднъж заявява следното:
- Сънувах! Беше голяма къща с големи прозорци. Прозорците бяха затворени. Страх ме беше.
Това е всичко. Но постепенно, от дума на дума, момиченцето обяснява:
- Страх ме е на улицата. Винаги ме е страх от хората. Искам да се скрия.
Родителската двойка изглеждаше много задружна и хармонична. Тогава? Пак от дума на дума момиченцето обяви, че голямата къща и големите затворени прозорци му напомнят за затвора, в който сигурно скоро ще го изпратят. Защо? Преди месеци Тереза се бе срещнала (наистина или не, как да разбереш?) с ексхибиционист. Всичко продължило няколко секунди. Момиченцето не споделило с никого преживяното. Но страхът от мъжете, от улицата и хората се бе загнездил у него заедно с определено чувство за вина. От думите му излизаше, че според него собственото му „кокетство" е подтикнало непознатия мъж към проява на ексхибиционизъм...