Тълкуване на Сънищата

А дали изобщо щеше да спомене нещо по въпроса, ако сънят не бе послужил за отправна точка?

Основни типове сънища при децата

Качеството и сложността на сънищата са различни в зависимост от възрастта на детето. Вселената на малкото дете е съставена от усещания. Така то живее в нещо като постоянен сън - нощните съновидения и дневните мечтания, основани на безграничното му въображение. Освен това малкото дете не се чувства „отделно" макар, както вече стана дума, родителите му постоянно да го подтикват да бъде различно от другите.

Действията на детето са „религиозни"; те го свързват със света и вселената. А и то още не притежава достатъчно силен Свръхаз, който да деформира или изтласка елементите на съня - въпреки че обикновено всички бързат да го снабдят със Свръхаз и така да го лишат от всяка вътрешна свобода.

Но дори когато в съня на малкото дете присъстват „изтласквания", те приемат достатъчно ясни образи, за да бъдат лесно разтълкувани. Защото детето - въпреки всичко - не прави голяма разлика между „добро" и „зло". То изтласква само онова, което му се струва чудовищно или непоносимо.

Шест типа сънища

Забелязано е, че повечето от детските сънища принадлежат към някой от следните шест типа:

а) сънища, в които откровено се изразява потиснато през деня желание вследствие на забрана от страна на възрастните;

б) компенсаторни сънища;

в) сънища, в които прозира страх или тревожност;

г) сънища, изразяващи агресивност;

д) сънища, плод на едиповата ситуация;

е) сънища на отъждествяване с някой от родителите.

-а-

Можем да си представим, че всички малки деца сънуват. неща, чрез които „си отмъщават" за понесена през деня фрустрация. Сънят им обикновено описва ситуацията такава, каквато е била, без никаква деформация, Едно дете сънува, че притежава пушката, която са му отказали през деня. Друго лакомо яде конфитюр или се шляе из градината и т. н. С други думи, това са сънища „за желанията" в най-простия им смисъл.

-б-

Сънищата могат да играят ролята на мощни компенсации. Детето се сънува като много силно; то е пораснало; побеждава всички, станало е богато, обожавано, знаменито. Подобни сънища са особено ярки, когато детето страда - с право или не - от чувство за малоценност, за безсилие, възприема се като отхвърлено, изоставено и пр.

По същата причина детето може и да изпадне в мазохизъм. То е осиновено от племе, което го е превърнало във верен роб. Или се вижда като окаяно и самотно, про-

си, плаче, живее в лишения... Притежавам един любопитен сън на деветгодишно момче. Ето го:

-Детето се вижда като възрастен мъж с бяла брада, който раздава правосъдие.

Докато разговарях с момченцето, установих, че в този сън (който се е повтарял често) се наблюдават „транс-позиции". Възрастният мъж напомня за дядото на детето - добър и справедлив човек. Бялата брада е известен символ на напредналата възраст и мъдростта. Освен това момчето бе чуло за Луи IX³¹, който раздавал правосъдие, седнал под прословутия си дъб.

Детето коментира съня си ето така:

-Бих предпочел да бъда много възрастен. Всичко е лесно, когато помъдрееш! Не се притесняваш (!), не даваш обяснения на никого, нямаш домашни, нито учители, нищо, което да те унижава и да ти досажда (!).

Така че ставаше дума за обикновен компенсаторен сън, но честотата му бе все пак леко обезпокоителна.

Жак, друго деветгодишно дете, често сънува, че кара блестящ кадилак. Съучениците му го гледат със зяпнала уста. Да се надяваме в този случай, че сънят няма да стане действителност.

-в-

Вижте по-нататък: „Има ли щастливо детство?"

-г-

Сънищата, изразяващи агресивност, са многобройни. Те могат просто да компенсират чувството за малоценност

или слабост и са „нормални", стига агресивността да не се превърне в носеща колона на личността. Но могат и да показват зараждаща се у детето параноя. То си въобразява, че „му се сърдят", че „го гледат, като върви по улицата", че „хората са лоши с него", че „го подслушват" и тъй нататък. Затова се смята длъжно да бъде първо във всичко, никога да не се проваля, да не греши, да не показва слабост; с една дума, да бъде свръхчовек, съвършен във всяка дейност; това според него е най-добрият начин да не предизвиква чуждите критики, най-малката от които преобръща вселената му и го изпълва с тревожност.