Бихме могли да тълкуваме до безкрай, ако не знаехме, че Мари-Жан е съвсем здраво дете, а родителите й са наистина за пример. В друг случай би ставало дума за сън с агресивна компенсация - момиченцето се преобразява в майка и „свежда" собствената си майка до ранга на дъщеря. Но тук имаме най-обикновено отъждествяване; Мари-Жан се превръща в жена „като мама" и в съня си има свое дете - майка й, на която куклата ще бъде сестра.
Друг сън с отъждествяване
- Десетгодишният Филип сънува, че е на лов с баща си. И двамата имат еднакви пушки и показват еднаква сръчност.
Момченцето се отъждествява с баща си. Притежава същото оръжие - фалически символ и знак за „мъжественост". Не става дума (най-вероятно...) за едипова ситуация. Ако беше така, момченцето щеше да „принизи" баща си. Щеше символично да го елиминира, за да остане единственият обект на възхищението и на обичта на майка си. Тогава оръжието на бащата би било по-малко, а бащината несръчност - достойна за презрение. (Както в цитирания по-преди сън, в който момченце вижда баща си в окаян вид на тротоара.)
-в-
Сега са връщам на сънищата, изразяващи страх и тревожност. .
•Има ли щастливо детство?
Не смятайте, че това е песимистично заглавие! Просто трябва да правим разлика между съзнателния живот на детето, семейния му живот и игрите му, от една страна, и несъзнаваните му дълбини, от друга.
Споменахме вече, че основният страх на човешкото същество е да не бъде изоставено. Този страх датира от ранното детство. Да те изоставят означава да се озовеш в абсолютна самота на враждебна планета, където си напълно безпомощен.
Това е упорит, могъщ страх; можем дори да се запитаме дали не е той, който ръководи повечето човешки действия. Детето идва от небитието, предшестващо раждането му, и в някаква степен най-малките му съставни частици, гените му, електроните му, носят тази информация.
Но идването от небитието несъмнено включва неосъзнат страх от завръщане в него. Едно-единствено лице в ранното детство представлява чрез присъствието и любовта си гаранция, че съществуването ни е изтръгнато от нищото и няма да се върне в него - Майката.
Има, разбира се, много щастливи на съзнателно ниво деца, но дори на тях не им е спестен страхът от нищото и произтичащата от него тревога, че могат да бъдат изоставени.
-Някои символи
В сънищата на деца от 10 до 14 години, които пазя в документацията си, изоставянето, самотата и небитието са представени от напуснати или овехтели къщи, от зимни градини, тишина, тъмнина, черни бездни, пътища за никъде...
След като единствено Майката е способна да ни внуши основно чувство за сигурност, ясно е, че тя лесно може да бъде възприета и като „лоша майка" (= майка, която изоставя). Тогава се явяват следните символи: вещици, жени, които правят черна магия, чорлави жени, всемогъщи жени-съдии...
Освен ако „лошата майка" не е представена от животно: зло куче, върколак, крокодил, огромен кон или всеки друг звяр, усещан от детето като способен да поглъща, да тъпче, да убива. Имам два съня на деца (на 9 и 10 години), в които се появяват акула и скат.
Понякога все „лошата майка" е заменена от места като гора, в която детето се изгубва, пансион...
Притежавам и сънища на деца (между 10 и 15 години), в които детето, след като безцелно се е лутало, бива прието от задружно семейство, от горяни, от монаси...
Знаем обаче и на колко възрастни хора се присънват подобни неща! -Други признаци за тревожност
Ако бащата е усещан като заплашителен, детето може да сънува въоръжени мъже, великани, бандити ипр. Възможно е и да му се явят опасни „вертикалности"; в сънищата на деца между 9 и 12 години това саразклатени долмени, кули, които всеки миг ще се сгромолясат отгоре им...
Ако детето вече е поотраснало, тези символи означават същото като при възрастните.
Застрашените деца
Това са деца, чиято афективност е силно разстроена и на чиито сънища следва да се обърне сериозно внимание. Тук е редно да споменем на първо място несговорните двойки, чието неразбирателство поразява детето право в сърцето и помита и малкото сигурност, която е придобило, като в същото време поражда у него страх от изоставяне.
В сънищата на застрашените деца се сблъскваме с изкривяване на действителността. В тях откриваме усещане за „вътрешен вакуум". Детето се чувства откъснато от нещата, скъсало с тях.
Ето един сън на тринайсетгодишно дете, който често се е повтарял. Предавам го дословно.