Знаем, че всяко тълкуване на сънищата се прави на бистра глава. Когато се събудим, емоцията, породена от символите, бързо избледнява. Налага се да извършим анализа, прилагайки рационална система. Така превеждаме съня с помощта на погрешен език!
Да направим едно сравнение; Сънят е художник; той рисува картина с цялото вдъхновение и чувство, на-кое-то е способен. Анализът на картината е дело на художествен критик, който, при целия си талант, Може да преведе вдъхновението на художника само по рационален път.
Колкото до теоретичните познания, възможно е да ги придобием, като четем книги по психоанализа или посветени на символите трудове. Впрочем човек, който истински се интересува от сънищата си,, ще стори това и без да го подканят.
Сън, частично разтълкувай от авторката си
Катрин сънува, че изоставя детето си и започва да проституира. Вижда се отнесена от вихъра на нощни улици, барове, удоволствия. Цели ята от мъже кръжат около нея.
Дали това е „ужасен" сън, както си е помислила отна-. чало младата жена? Защото първото нещо, което прави Катрин, е да се опита да го забрави. Сънят поражда у нея мъчително чувство. Следващите редове ще ви покажат, че Катрин не би могла да не „блокира". Но пък, ако постоянстваше в отхвърлянето на съня, нямаше да узнае каква енергия и жажда за истина се крие у нея.
И тук ще цитирам някои важни асоциации, направени от Катрин без намесата на аналитика.
•ИЗОСТАВЯМ ДЕТЕТО СИ. Невъзможно. Винаги към вървяла по правия път. По пътя на дълга. Безкомпромисна към себе си. Безкомпромисна към другите. Животът е релса. Линия. Не бива да се отклоняваме от нея., Сърцето е едно нещо. Дългът -друго. Трябваше да служа в армията. Животът ми е безупречен.
Няколко думи за Катрин
Вярно е, че животът й е бил „безупречен", но и лишен от фантазия и спонтанност. Катрин е била нещо като „войни-че". Дългът? Несъмнено. Само че идеята за дълг я сковава, затваря я в стереотипи. Тази идея не е произлязла от нея, а й е била „впръскана" от точно толкова сковани и тревожни родители. Проявявала е „безкомпромисност" към себе си... и към целия свят, който непрекъснато е съдила. Всъщност Катрин е имала „бинарно" поведение. За нея всичко е било добро или лошо, истинско или фалшиво; на всичко е отговаряла с "да" или „не". Никаква отсенка, никакъв преход, нито разбиране, нито смекчаващи обстоятелства за човешките действия и за нейните собствени. Ясно е, че афективността на Катрин е представлявала една огромна несъзнавана тревожност и един огромен (и изтласкан!) апетит за живот... И че нейната „Сянка" е не по-малко важна.
Да се върнем към асоциациите, породени от същия елемент от съня,
•ИЗОСТАВЯМ ДЕТЕТО СИ. Правя всичко за детето си. -Как мога да сънувам такова абсурдно нещо? Бих дала живота си за момиченцето си. То ще бъде добродетелно и праволинейно като мен. То прилича на мен. Задоволявам и най-малкото му желание. Този сън е направо смешен. Как бих могла да си представя, дори несъзнателно, че изпитвам желание да изоставя детето си?
Асоциации, свързани с другия елемент на съня:
•ПРОСТИТУТКА. Ама не, това е подигравка! Точно обратното на онова, което представлявам! Абсолютен антипод! Добре, че човек не носи отговорност за сънищата си! Мразя, презирам, ненавиждам проститутките. Впрочем мразя и всички кокетки, които позволяват на мъжете да ги ухажват. Проститутка? Барове? Нощни удоволствия? По-скоро бих умряла.
Катрин и нейната „Сянка"
„Свободните" асоциации на Катрин спираха дотук. Нещо повече - тук си и оставаха. Очевидно бе, че тя иска да смени темата и напълно да забрави своя „абсурден" сън. Може би го е смятала за чудовищен? Не, той просто не я засягаше, и толкова.
И все пак... Когато след това Катрин говореше за дъщеря си, беше ясно, че тя се държи с нея като виновна. Мъчеше се да „предвиди" и най-малките желания на детето си, подчиняваше му се безпрекословно. И най-дребната проява на лошо настроение у момиченцето хвърляше Катрин в отчаяние. Казваше ми: „Бих направила всичко, абсолютно всичко, за да бъде тя в добро настроение."