— Да.
— Трябва да дойдете с мене в кабинета на кмета — каза детективът.
Смит Ели Джелиф, настанен удобно на първия ред на Хиподрума, най-големия покрит театър в света, тихо плачеше. Повечето зрители също плачеха. Кулминацията на спектакъла, която толкова ги бе развълнувала, бе тържественият марш на шейсет и четири гмуркачки към дълбокия пет метра басейн на гигантската сцена на Хиподрума. (Басейнът си беше съвсем истински. Посредством въздушни резервоари и подземни тунели през него се стигаше зад сцената в случай на авария.) Кой би могъл да сдържи сълзите си, докато прекрасните гордо крачещи момичета по бански изчезваха в развълнуваните води, за да не се върнат повече на земята, обречени да изнасят завинаги представлението си на Марсианския крал в неговия театър, който бе толкова далеч от дома.
Тъгата на Джелиф се поразсея, като се сети, че скоро щеше да се срещне с две от тези красавици. Половин час по-късно с по една гмуркачка на токчета от двете си страни и с блеснали от доволство очи Джелиф влезе в колонната зала на „Римските градини“ на Мърей на Четиридесет и втора улица. Всяко от момичетата влачеше по една розова боа. Пред тях се издигаха масивните гипсови колони на ресторанта, обвити в растителност, които подпираха тавана, извисен на трийсет метра над главите на посетителите. Горе блестяха електрически звезди, а една пълна луна преминаваше през изобразената небесна шир с необичайно висока скорост. В средата на ресторанта бликаше триетажен помпейски фонтан, а в измамната далечина на фреските по стените тичаха голи момичета.
На тегло Джелиф беше колкото двете си придружителки, взети заедно. Той смяташе, че надебеляването на средната възраст го прави по-внушителен и по-привлекателен за жените. Много се радваше на своите дами, защото нямаше търпение тази вечер да смае всички. Щеше да вечеря с Триумвирата — за първи път. Най-голямата близост, която до момента бе постигнал, беше обядът в клуба. Но очевидно акциите му се бяха покачили заради връзките му в психотерапевтичните среди.
Джелиф нямаше нужда от пари. Искаше слава, признание, позиции, престиж — всичко това можеше да му даде Триумвиратът. Точно те например насочиха адвокатите на Хари Тоу към Джелиф и така му позволиха за първи път да опита вкуса на славата. Най-великият ден в живота му беше, когато видя снимката си в неделните вестници и прочете, че го наричат „един от най-изтъкнатите консултанти по психиатрични въпроси в щата“.
Триумвиратът прояви изненадващо голям интерес и към издателството му. Очевидно бяха прогресивни хора. Отначало му забраниха да приема статии, споменаващи каквото и да било за психоанализата, но после отношението им се промени. Преди около година му наредиха да им праща резюмета на всички материали, в които се споменава Фройд, като след това му съобщаваха кои одобряват. Триумвиратът го посъветва да публикува Юнг. Те също така го насърчиха да вземе превода, направен от Брил на книгата на Фройд, когато разбраха, че Мортън Принс от Бостън иска да я публикува. Наеха на Джелиф редактор за превода.
Джелиф доста мисли колко момичета да доведе на вечерята. Момичетата бяха неговата специалност. Укрепваше всичките си социални и професионални връзки с този материал. Знаеше най-добрите домове за мъжки развлечения. Когато му искаха съвет, неизменно препоръчваше „Плейърс клъб“ до Грамърси парк. Мъжете от Триумвирата никога не го бяха питали за такова нещо. Когато обаче го поканиха в „Римските градини“, Джелиф усети, че случаят е подходящ. Както всеки бохем знаеше, над ресторанта имаше двайсет и четири луксозни ергенски апартамента, във всеки от които имаше двойно легло, отделна баня и бутилка шампанско в кофичка с лед. Отначало Джелиф се спря на четири момичета и четири стаи, но след като размисли, това му се стори недостатъчно колегиално. Затова подсигури по две от всичко; смяташе, че редуването ще придаде повече пикантност на изживяването.
Джелиф наистина направи впечатление, но не по начина, по който искаше. Когато ги въведоха в сепарето, където Триумвиратът вече се бе настанил край масата, бонвиванът и дамите му се сблъскаха с неочаквана студенина. Никой от тримата джентълмени дори не стана. Джелиф не успя да се ориентира веднага, сърцато поздрави домакините, повика салонния управител, за да поиска още столове, и обяви, че два апартамента ги очакват след вечеря. С едно махване на елегантната си ръка д-р Чарлз Дейна отмени поръчката за допълнителни столове. Джелиф най-накрая разбра, че са го плеснали през пръстите, и изломоти на момичетата да го чакат горе.