— Ако свържа поне една огърлица с Елизабет Ривърфорд, значи съм го пипнал — обясни детективът. — Искам да кажа, кой друг освен Бануел ще сложи нещата й в куфар под Манхатънския мост в деня след убийството й? И защо ще го прави, ако самият той не е убиецът?
— А защо ще го прави, ако е убиецът? — попитах.
— А защо ще го прави, ако не е?
— Много плодотворен разговор водим — отбелязах.
— Добре. Не знам защо. — Детективът запали цигара. — Знаете ли, в този случай има много неща, които не разбирам. Известно време си мислех, че убиецът е Хари Тоу.
— Онзи същият Хари Тоу?
— Да. Бях решил, че съм направил най-големия удар в историята на полицията. После се оказа, че Тоу е затворен в лудница в южната част на щата.
— Не бих казал, че е точно затворен. Обясних му това, което знаех от Джелиф: че режимът на Тоу в най-добрия случай може да се нарече „по-свободен“. Литълмор поиска да му посоча източника си на информация. Казах му, че Джелиф е един от психиатрите, които консултират Тоу, и че доколкото разбирам, семейството на Тоу плаща на целия болничен персонал.
Детективът разтвори широко очи.
— Това име — Джелиф, познато ми е отнякъде. Случайно да не живее в „Балморал“?
— Да. Преди два дни бях у тях на вечеря.
— Кучият му син — каза Литълмор.
— Май за първи път ви чувам да ругаете, детектив.
— Май за първи път го правя. Доскоро, докторе. — И с най-голямата скорост, на която беше способен, той закуцука навътре в сградата, като ми благодари многократно през рамо и не спря чак докато се изгуби от погледа ми.
Осъзнах, че нямам пари за метрото. Портфейлът ми беше в панталоните, които съхнеха на кухненския прозорец на Литълмор. За щастие открих монета от пет цента в джоба на детектива. И за щастие се събудих точно когато влакът ми спря на станция „Гранд сентрал“. Иначе не знам къде бих се озовал.
Детектив Литълмор удряше бясно безвкусно изработеното чукче на вратата на двуетажната къща на Четиринайсета улица до „Бродуей“. След миг вратата се открехна и се показа момиче, което детективът не познаваше.
— Къде е Сузи? — попита той.
Без да вади цигарата от устата си, момичето благоволи да му съобщи само, че г-жа Мерил е излязла.
Като чу женски гласове отвътре, Литълмор я блъсна и влезе. В пълната с огледала стая имаше пет-шест момичета, разсъблечени в различна степен, а от това, което все пак носеха, се виждаше, че черното и яркочервеното са любимите им цветове. В средата на помещението седеше тази, която Литълмор издирваше.
— Здрасти, Грета.
Тя примигна срещу него, но не отговори. И тя все още беше по бельо, но със сигурност не изглеждаше толкова сънена като преди.
— Бил е тук миналия уикенд, нали? — попита детективът.
Грета продължаваше да мълчи.
— Знаеш за кого говоря — каза Литълмор. — Хари.
— Познаваме мнозина с това име — обади се едно от момичетата.
— Хари Тоу — уточни детективът.
Грета изсумтя. Чак тогава Литълмор видя, че е плакала. Опитваше се да се сдържа, но избухна отново и скри лицето си в кърпичка. Другите момичета веднага се скупчиха около нея и започнаха да я успокояват.
— Ти си, нали, Грета? — попита Литълмор. — Тебе е бил с камшик. И миналата неделя ли го направи? — После се обърна към останалите момичета. — Тоу я е наранил, нали? Така ли стана?
— О, оставете я на мира — каза момичето с цигарата в устата.
Заедно с кърпичката Грета стискаше розово парче плат с връзки в единия край — детски лигавник. Литълмор си даде сметка, че пронизителният детски плач, който пълнеше къщата при предишното му посещение, днес никакъв го няма.
— Какво стана с бебето? — попита той.
Грета замръзна. И Литълмор рискува.
— Какво стана с бебето ти, Грета?
— Защо да не мога да я задържа? — избухна отново в сълзи Грета. Думите й не бяха насочени към никого. И пак захлипа. Другите горещо я успокояваха, но тя бе неутешима. — На никого нищо не е направила.
— Някой е взел бебето й, така ли? — попита Литълмор.
Грета отново скри лицето си в ръце. Едно от другите момичета проговори:
— Сузи го взе. Според мене постъпи доста гадно. В закусвалнята намерила семейство, на което да го даде. Дори не иска да каже на Грета кои са.
— На всичкото отгоре Грета трябва да им плаща — добави друга. — По три долара на седмица. Не е честно.
— А се обзалагам, че Сузи им дава само по долар и петдесет — коментира разпалено пушачката.
— Не ми пука за парите — каза Грета. — Искам си Фани. Искам си я обратно.