— И корсетът ми ли ще разкъсате? — попита тя.
— Не. Видях достатъчно. Връщам се в града и вие идвате с мене. — Може би все пак мястото й бе в санаториум. Ако не, тогава не знаех къде й е мястото, но със сигурност трябваше да се намира под нечия опека, и то не моята. Не смятах да поемам и отговорността, че съм я отвел във вилата на Бануел. — Ще ви върна у дома.
— Много добре — каза тя.
— О, вече не се притеснявате, че ще ви затворят в лудница, така ли? И това ли беше лъжа?
— Не. Това е истина. Но трябва да се махна от тук.
— За глупак ли ме мислите? — попитах, като знаех, че отговорът е „да“. — Ако ви заплашваше въдворяване, щяхте да откажете да тръгнете с мен.
— Не мога да остана тази нощ тук. Г-н Бануел рано или късно ще разбере. Прислужниците могат да му пратят телеграма от града тази вечер.
— Е, и? — попитах.
— Ще дойде тук, за да ме убие — отвърна тя.
Засмях се пренебрежително, но тя продължаваше да се взира в мене. Взрях се и аз в лъжливите й сини очи, опитах се да проникна в тях докрай. Или си вярваше, или беше най-изпечената измамничка, която бях виждал. Струваше ми се, че е по-скоро последното.
— Отново ме правите на глупак — казах, — но аз ще повярвам на това, което казвате. Бануел знае, че сте го посочили като нападател. Вероятно имате причини да се страхувате от него дори и да сте измислили нападението. Във всеки случай това е още една причина да ви отведа у дома.
— Не мога да тръгна така — каза тя и сведе очи към разкъсаната си рокля. — Ще взема някоя дреха на Клара. Ще ме изчакате ли?
Кимнах. Когато се приближи съм вратата, извиках след нея:
— Защо ме доведохте тук?
— За да ви кажа истината. — Отвори вратите и затича нагоре по мраморното стълбище, като притискаше с две ръце роклята към гърдите си. За щастие никой от прислугата не я видя, иначе вероятно щяха да се обадят в полицията и да докладват за изнасилване.
24
— Не казвам, че той я е убил, ваша чест. Само твърдя, че крие нещо.
Детектив Литълмор разговаряше късно следобед в петък с кмета Макклелън в кабинета му. Ставаше въпрос за Джордж Бануел.
— Какви доказателства имаш? — попита ядосаният Макклелън. — И по-бързо, човече. Давам ти най-много пет минути.
Литълмор се замисли дали да каже на кмета за куфара, който намериха с Янгър в кесона, но реши да си премълчи, тъй като в него засега нямаше нищо уличаващо, а още повече не биваше изобщо да влиза в кесона.
— Току-що се чух с Гитлоу от Чикаго, сър. Проверил е в тамошната полиция. Прегледал е целия телефонен указател. Търсил е и в регистъра на гражданското състояние. Тя не е от Чикаго. Никой там не е и чувал за Елизабет Ривърфорд.
Макклелън дълго и напрегнато се взира в детектива.
— В неделя вечерта бях с Джордж Бануел — заяви той. — Казах ти го вече три пъти.
— Знам, сър. И съм сигурен, че г-ца Ривърфорд няма как да е била с вас, където и да сте били, без вие да разберете, нали?
— Какво?
— Сигурен съм, че г-н Бануел не е взел тайно г-ца Ривърфорд със себе си, не я е убил около полунощ и след това не я е докарал със себе си в града, за да я върне в апартамента й и да инсценира, че убийството е станало там, ако следите мисълта ми, ваша чест.
— Боже мили, детектив.
— Просто не знам къде сте били, господине, нито как г-н Бануел е стигнал дотам и дали сте били заедно през цялото време.
Макклелън пое дълбоко дъх.
— Много добре. В неделя вечерта, г-н Литълмор, вечерях с Чарлз Мърфи в хотел „Гранд вю“ близо до „Саранак ин“. Вечерята бе организирана по-рано през деня от Джордж Бануел. Г-н Хафън също бе сред гостите.
Литълмор ококори очи. Бос36 Мърфи бе начело на Тамани хол. Луис Хафън, също човек от Тамани, управляваше Бронкс — до миналата неделя.
— Но вие току-що накарахте губернатора Хюз да уволни Хафън, сър.
— Хюз беше малко по-надолу по шосето, у г-н Колгейт, с губернатора Форт.
— Не разбирам, сър.
— Отидох там, детектив, за да чуя какво ще иска от мен Мърфи, за да ме номинира Тамани хол за кмет на следващите избори.
Литълмор не каза нищо. Новината го порази. Всички знаеха, че кметът се бе обявил за враг на Тамани хол. Беше се заклел да няма нищо общо с хора като Мърфи.
Макклелън продължи.
— Джордж ме убеди да отида. Изтъкна аргумента, че след уволнението, на Хафън Мърфи ще е склонен на сделка. Така и беше. Поиска от мене да назнача Хафън за финансов ревизор. Не веднага, а след месец-два. Ако се съглася, те свалят кандидатурата на съдия Гейнър, номинират мене и печеля изборите. Бяха готови да поемат това задължение пред губернатора онази вечер, стига да им дам дума.
36
Бос на Тамани хол — човекът, който ръководи задкулисната неформална политическа машина на демократическата партия в Ню Йорк. — Б.пр.