Описанията на садистичните деяния на Тоу, чиито жертви са били съпругата му и други млади жени, са взети почти дума по дума от документални източници. За по-голяма точност трябва да се знае, че ужасяващите показания на г-жа Мерил не са дадени по време на процеса срещу Тоу, а на едно от изслушванията от комисия от лекари психиатри. Няма доказателства, че Тоу е посещавал дома на г-жа Мерил или някое друго подобно място през времето, в което се предполага, че е бил в затвора или Матуанската психиатрия за опасни душевноболни. Но като се има предвид в какви условия е живеел там, такива неразрешени отсъствия не са съвсем невероятни.
Тялото на г-ца Елси Сигел, внучка на генерал Франц Сигел, който по времето на Гражданската война е служил под командването на бащата на кмета, Джордж Б. Макклелън Старши, наистина е било открито през лятото на 1909 година в куфар в апартамент на Осмо авеню. Жилището се водело на името на Леон Линг. Чонг Синг е също реален човек, но героят със същото име в книгата ми е съчетание от истинския Чонг Синг и още един индивид, също замесен в случая. Тялото на г-ца Сигел обаче е намерено два и половина месеца преди пристигането на Фройд в Ню Йорк и — няма нужда да казвам — не от Джими Литълмор, който е напълно измислен образ.
Също толкова измислени са д-р Стратъм Янгър и любовната му афера с Нора.
Изказвам най-дълбоки благодарности на прекрасната си съпруга Ейми Чуа, на чиято идея е плод тази книга, на обичните си дъщери София и Луиза, които видяха грешки там, където никой друг не виждаше, и започнаха още от първата страница да ме поправят. Много съм задължен на Сюзан Глук и Джон Стърлинг затова, че повярваха в творбата ми, както и на Дженифър Барт и Джордж Ходжмън, задето я направиха по-добра. Интелектът на баща ми ме създаде като личност — ако се придържаме към темата на книгата, а силата на майка ми направи това възможно. Деби Рубенфелд, Джордън Смолър, Алексис Контант, Ани Дейли, Марина Сантили, Сюзън Брайк Фидлър, Лиса Грей, Ан Тофълмайър и Джеймс Бънди бяха толкова мили, че прочетоха романа, преди да излезе, и ми помогнаха със своята неоценима критика. Вик Рубенфелд ме ръководеше. Хедър Холбърстад бе незаменима при уточняването на всички факти.