През 1883 година палатът бе пред завършване. Г-жа Вандербилд обяви, че прави новодомско парти, за което смята да похарчи 250 000 долара. Част от това богатство тя вложи разумно в предварителното подсигуряване на няколко видни, но подлежащи на купуване гости, които не се съобразяваха с правилата на г-жа Астор. Сред тях бяха английски дами, неколцина тевтонски барони, група италиански графове и един бивш президент на Съединените щати. Пусна предварително слуха, че ги е поканила, както и че е приготвила пищни и невиждани досега забавления, след което напечата общо хиляда и двеста покани. Предстоящият бал се превърна в сензация.
Една от най-нетърпеливите желаещи да посетят събитието се оказа Кари Астор, любимата дъщеря на г-жа Астор. Цяло лято Кари заедно с приятелките си подготвяше за бала на г-жа Вандербилд Звезден кадрил. Но нито една от хиляда и двестате покани не пристигна при нея. Всички приятелки на Кари бяха поканени и вече развълнувано планираха с какви рокли ще танцуват кадрила, но не и обляната в сълзи Кари. Г-жа Вандербилд изразяваше наляво и надясно съчувствието си към горкото момиче, но как би могла да го покани, питаше домакинята целия свят, след като никога не е била представена на майка му?
И стана така, че г-жа Уилям Бакхауз Астор се качи на файтона си един следобед през зимния сезон на 1883 година и накара облечения в синя ливрея лакей да занесе визитката й на Пето авеню № 660. Това предостави на г-жа Вандербилд безпрецедентна възможност да натрие носа на великата Карол Астор, възможност, която би била неустоима за по-недалновидна жена. Г-жа Вандербилд обаче реагира веднага, като изпрати в резиденцията на семейство Астор безценната покана. В резултат Кари заедно с избраните четиристотин души на г-жа Астор вече можеше да танцува на бала, придружена от майка си и облечена в диамантен корсаж, който струваше 200 000 долара.
В навечерието на новия век нюйоркското общество вече бе преобразено от пуритански бастион във фриволна комбинация от власт, пари и блясък. Всеки, който имаше сто милиона, можеше да си купи достъп до него. Високопоставени господа се забавляваха с танцьорки с леко поведение. Уважавани дами напускаха съпрузите си. Дори г-жа Вандербилд вече не беше законно такава: през 1895 година премина през шокиращ развод, за да стане г-жа Оливър Х. П. Белмонт. Дъщерята на г-жа Астор — Шарлот, майка на четири деца, избяга в Англия с чужд мъж. Трима от синовете и един внук на мултимилионера Джей Гулд си взеха за съпруги актриси. Джеймс Рузвелт се ожени са проститутка. Дори убиец можеше да влезе във висшето общество, стига да беше от точния сой.
Хари Тоу, макар и наследник на скромно питсбъргско състояние, натрупано от минно дело, никога нямаше да стане знаменитост в Ню Йорк, ако не беше убил прочутия архитект Станфърд Уайт на покрива на Медисън скуейър гардън през 1906 година. Въпреки че Тоу застреля седналия Уайт в лицето пред очите на стотици клиенти на ресторанта, две години по-късно съдът го оправда, като се аргументира с невменяемост. Някои наблюдатели заявиха, че никой американски съд не би осъдил мъж, убил измамника, преспал с жена му, въпреки че за да сме справедливи към Уайт, трябва да отбележим, че аферата му с младата дама се бе случила, когато тя беше само шестнайсетгодишна неомъжена танцьорка, а не уважаваната г-жа Хари Тоу. Други пък бяха на мнение, че точно тези съдебни заседатели не са горели от желание да го осъдят, защото са получили доста тлъсти суми от адвоката на Тоу и не са могли да отхвърлят по съвест заключителната му пледоария.
През летните сезони манхатънските богаташи се оттегляха в мраморни дворци в Ню порт и Саратога, където се занимаваха основно с яхти, езда и игра на карти. Тогава най-видните фамилии също имаха възможност да покажат защо са част от елита на страната. Младият Харолд Вандербилд, който бе отгледан на Пето авеню № 660, три пъти успешно защити Купата на Америка12 от британско посегателство. Освен това измисли спортния бридж.
12
Купата на Америка — най-старата и най-престижна регата в яхтения спорт, основана през 1851 година. — Б.пр.