В навечерието на септември 1909 година се задаваше нов сезон. Всички бяха единодушни, че реколтата от дебютантки тази година е сред най-отбраните. Г-ца Джоузефин Кросби, отбеляза „Таймс“, е изключително красиво момиче, надарено с прекрасен певчески талант. Грациозната г-ца Милдред Картър се бе върнала с баща си от Лондон, където танцувала с краля. И друга известна наследница, г-ца Хайд, щеше да дебютира, както и г-ца Чаплин и г-ца Ръдърфорд, която за последно се бе появявала на публично място като шаферка на братовчедка си, бившата г-ца Уайт, сега омъжена за граф Шиър-Тос.
Откриването на сезона ставаше с благотворителен бал, организиран от г-жа Стивесант Фиш в понеделник вечерта на 30-и август, който целеше събиране на средства за новата безплатна детска болница в града. По това време беше модно да се правят празненства в големите изискани хотели. Партито на г-жа Фиш щеше да се състои в „Уолдорф-Астория“.
Става въпрос за първия „Уолдорф-Астория“, построен на ъгъла на Пето авеню и Трийсет и четвърта улица на мястото, на което четвърт век се бе издигала градската резиденция на г-жа Астор, преди да бъде ударена в земята от дома на г-жа Вандербилд. В сравнение с лъскавия палат на семейство Вандербилд хубавата стара тухлена съща на Астор изведнъж започна да изглежда малка и невзрачна. Затова г-жа Астор, без много да му мисли, я събори и си построи двойно по-голям френски замък — не като тези по Лоара, а в много по-величествения стил на Втората империя — на трийсет пресечки на север, с бална зала, която побираше хиляда и двеста души. На освободения от г-жа Астор терен синът й издигна най-големия в света и най-луксозния в града хотел.
Гостите влизаха в „Уолдорф-Астория“ от Трийсет и четвърта улица през широк деветдесетметров коридор, известен като Алеята на пауните. Когато имаше бал, каляските се посрещаха от портиери със сини три четвърти чорапи, а по цялата дължина на Алеята на пауните бяха наредени стотици зяпачи от простолюдието, които посрещаха процесията от богатство и влияние, пристъпваща важно към вътрешността. Стените на огромния сводест богато украсен ресторант на „Уолдорф“, наречен Палмовата градина, бяха от стъкло, за да се осигури непрекъсната видимост към външния свят. Навсякъде бяха монтирани големи огледала, в които собствениците се бяха погрижили дамите и господата, забавляващи се вътре, да огледат себе си дори по-добре от зяпачите навън. За своето парти г-жа Стивесант Фиш бе наела не само Палмовата зала, но също така и Императорската зала, външната Палмова градина, филхармонията и трупата на „Метрополитън опера“.
Именно щрайховете на този оркестър посрещнаха Стратъм Янгър, докато минаваше, половин час след като гостите от Европа бяха тръгнали за вечерята у Брил, по Алеята на пауните подръка с братовчедка си г-ца Белва Дюла.
Моминското име на майка ми е Шърмърхорн. Сестра й се омъжила за член на фамилията Фиш. Тези величествени генеалогически факти ми осигуряваха покани за всички грандиозни балове в Манхатън. Това че живеех в Уорчестър, Масачузетс, ми даваше добро извинение да отклонявам повечето от тях. Но се налагаше да правя изключения за моята леля Мами — г-жа Стивесант Фиш, — която, въпреки че не ми беше истинска леля, настояваше да я наричам така още от времето, когато като дете прекарвах летата във вилата й в Ню порт. След като баща ми почина, точно леля Мами се погрижи майка ми да не изпитва нужда и да не се налага да освобождава къщата в Блек бей, където бе прекарала целия си брачен живот. Затова никога не можех да откажа, когато леля Мами ме канеше на нейните гала вечери. А братовчедката Белва Дюла отхвърляше този ангажимент, защото се бях съгласил да я придружа по алеята.
— Какво е пък това? — попита ме Белва, имайки предвид мелодията, която чувахме, докато минавахме по безкрайния коридор и през тълпите от зяпачи от двете му страни.
— Това е „Аида“ на Верди — отвърнах. — А ние сме дефилиращите животни13.
Посочи ми закръглена жена, придружавана от съпруга си, които вървяха малко преди нас.
— О, виж, това е Артър Скот Бърдънс. Никога преди не съм виждала г-жа Бърдънс с такъв огромен ален тюрбан. Сигурно иска да ни припомни нещо за слоновете.
— Белва.
— А ето ги и семейство Конде Нает. Нейната шапка е доста по-подходяща, не мислиш ли? Одобрявам и гардениите й, но не съм толкова сигурна за щраусовите пера. Може да предизвика хората да си крият главите в пясъка, когато минава покрай тях.
13
Шеговита препратка към сцената от „Аида“ с триумфалното завръщане на Радамес в Мемфис. — Б.ред.